2 Господи, чух слуха ти, и се убоях: Господи, оживявай делото си всред годините; Всред годините го явявай: В гнева си помени милост.
13 Тая е водата на Мерива; защото Израилевите синове се препираха с Господа, и той се освети всред тях.
1 (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
Авакум 3:2 · Числа 20:13 · Псалми 104 · BG1871
Псалми 104 до 107 образуват прекрасна последователност. Псалм 104 завършва с призив: „Хвалете Господа!“, а първият стих на Псалм 105 отговаря: „О, благодарете на Господа!“ Този модел се повтаря, тъй като подобни изрази свързват един псалм със следващия, за да създадат радостна верига от хваление.
Псалм 104 благослови Бога на творението, а след това Псалм 105 прослави Бога на изкуплението. Но Псалм 106 приема различен тон. Въпреки Божията благосклонност, псалмистът трябва да изповяда: „Ние съгрешихме“ (Пс. 106:6). Докато Псалм 105 прегледа Божията спасителна сила, Псалм 106 разказва за повтарящите се, упорити провали на Неговия народ. Това е мрачен опис. В Египет и при Червено море те Го обвиняваха; в пустинята те Го изпитваха (ст. 7–15). Те завиждаха на Моисей и Аарон, поклониха се на златно теле и презряха обещаната земя, когато за пръв път се приближиха (ст. 16–27). Те се обърнаха към Ваал, след това се препираха с Господа при водите на раздора (ст. 28–32; срв. Чис. 20:13). Дори в земята те не се бориха с Божиите врагове, а се присъединиха към тях (ст. 34–39). Колко подходящи са думите на псалмиста: „Те забравиха Бога, своя Спасител“ (ст. 21).
Струва си да се отбележи, че Псалми 104 и 105 възвеличиха Божиите дела, но Псалм 106 казва, че хората забравиха Неговите дела (ст. 13, 21–22). В резултат на това те научиха делата на езичниците, които скоро станаха техни собствени оскверняващи дела (ст. 35, 39). Ако забравим какво е направил Господ, ще следваме същия нещастен път.
Поетът на Псалм 106 очевидно е живял много векове след Моисей, защото хората вече са били в плен поради невярност. Въпреки това, той моли Бога да ги събере отново (ст. 46–47), и завършва, казвайки: „Хвалете Господа!“ Отклонили ли сме се далеч от Бога? Ние също можем да Го търсим, защото в гняв Той ще си спомни милостта (Ав. 3:2).
