Библейският речник казва, че благочестието е „качеството или практиката да се съобразяваш със законите и желанията на Бога; набожност и морална праведност; да си мъдър означава да живееш в благочестие, отразявайки природата на Божието царство в хода на ежедневието.“ Това може да е добра дефиниция, но какво означава това? Как изглежда благочестието? Работна дефиниция на благочестието може да бъде „начин на живот, който последователно отразява Божия характер.“
Думата „благочестие“ се среща около шестнадесет пъти в Новия Завет, предимно в така наречените Пастирски послания, Първо и Второ Тимотей и Тит. Във 2 Тимотей 3:5 Павел говори за онези, които имат форма на благочестие, но отричат силата му. Можем да имаме външна форма на благочестие, което означава да правим всички правилни неща отвън, но отвътре няма същност, няма реалност. Животът на истинско благочестие е свързан със сила, а не просто религиозен живот, преминаващ през определени външни рутини, като ходене на църква или други религиозни дейности. Тези неща са добри, но нямат сила да ни преобразят. Въпреки че е важно да не изоставяме събирането с други вярващи, тази рутина сама по себе си няма сила да ме направи като Христос.
Нека се върнем към нашата работна дефиниция за благочестие и да зададем въпрос: Как мога да направя начина си на живот последователно да отразява Божия характер? Отговорът може да бъде само като следвам Бога, ходя с Него ежедневно и позволявам на Светия Дух да ме преобрази в образа на Христос.
