Авиу

Моят баща е той, или „баща на него“

„той е баща“. Втори син на Аарон (Изход 6:23, Числа 3:2; Числа 26:60, 1 Летописи 6:3; 1 Летописи 24:1); придружава Моисей до върха на Синай (Изход 24:1; Изход 24:9); допуснат до свещеническия сан (Изход 28:1); убит заедно с брат си Надав за принасяне на чужд огън (Левит 10:1-2, Числа 3:4; Числа 26:61, 1 Летописи 24:2).

Авиуд и Надав, синове на Аарон, със седемдесет от старейшините на Израел, бяха поканени да се изкачат с Моисей, където видяха Бога и ядоха и пиха, Изход 24:1, 9-11. Те бяха посветени да служат на Господа като свещеници, но при първия случай на упражняване на свещенството за Израел те принесоха чужд огън, който Господ не беше заповядал, и бяха поразени от огън от Бога. Левит 10:1-2. Непосредствено преди това четем, че „излезе огън от Господа и изгори върху олтара всеизгарянето и тлъстината“. Този огън никога не трябваше да угасва и без съмнение огънят, който Авиуд трябваше да използва, беше огънят, който беше върху медния олтар, както е заповядано в Левит 16:12. Четем другаде, че всичко трябваше да се прави „както Господ заповяда на Моисей“; но за това, което Надав и Авиуд направиха, изрично се казва, че не е било заповядано; следователно това беше грях и Бог беше опозорен. Последва смъртта им, а Аарон и другите му синове не трябваше да напускат скинията, нито да скърбят за мъртвите. Числа 26:60-61; 1 Летописи 24:1-2. Случаят с Надав и Авиуд трябва да ни научи, че не всеки вид поклонение е приемлив за Бога: „онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина“, Йоан 4:24: само външното поклонение няма да свърши работа и то трябва да бъде според това, което Бог е разкрил. Ако е отделено от жертвата на Христос, то е само енергия на природата и е обидно за Бога.