Агрипа II

Син на Агрипа I. Тъй като е бил само на 17 години при смъртта на баща си, император Клавдий го изпраща да управлява княжеството Халкис по склоновете на Ливан, докато навърши пълнолетие. Той е бил възпитан в двора на Рим и е бил привързан към римляните. На 21-годишна възраст Клавдий му дава тетрархиите Трахонитида, Абилина и други части от Североизточна Палестина. Нерон по-късно му дава различни градове. Той е представен в Деяния 25:26 като цар Агрипа, пред когото Павел прави своята защита. Павел казва за него, че е вещ във всички обичаи и въпроси, които са били сред юдеите. Нещата относно смъртта на Христос не са били извършени в ъгъл и царят е знаел за тях. Павел също е знаел, че той вярва на пророците. Агрипа казва: „Малко остава да ме убедиш да стана християнин.“ Павел, като истински евангелист, желае Агрипа и всички, които го слушат, да бъдат изцяло като него, освен оковите му. Агрипа е царувал дълго и е използвал влиянието си, когато юдеите са били в бунт срещу римляните, за да ги убеди да се подчинят. Докато ги призовава в Гамала, той е ранен от камък, хвърлен от прашка. Той преживява разрушаването на Йерусалим и умира през 100 г. сл. Хр.