Агрипа

Ловец на коне

Внук на Ирод Велики. Ранните му години преминават като прахосник и скитник, но накрая, бидейки в Рим, той успява да спечели благоволението на Калигула, който, идвайки на трона през 37 г. сл. Хр., обявява Агрипа за наследник на Филип Тетрарх, който е починал три години по-рано. Като повдига обвинения срещу Антипа, който е женен за сестра му Иродиада, Агрипа успява да свали и заточи този принц, а през 39 г. сл. Хр. го наследява в териториите на Галилея и Перея. Той все още е гост на Калигула в Рим, когато този тиранин е убит през 41 г. сл. Хр., и след като използва влиянието си при избора на наследника на Калигула, Клавдий, този император не само потвърждава предишните дарения, но добавя и тези на Юдея, Самария и Абилин, така че владенията му са почти идентични с тези на дядо му Ирод Велики. Той е в тези владения, когато четем за него в Новия Завет като „цар Ирод“, Деяния 12. Той убива Яков, брата на Йоан, с меч, и понеже вижда, че това се харесва на юдеите, хваща и Петър. Това се случва около 43 г. сл. Хр., и в рамките на една година царят, позволявайки си да бъде наричан бог, е поразен от Всемогъщия и умира с жалка смърт. Разказът на Йосиф за административните качества на Агрипа, усилията му за юдеите, докато е в Рим, и желанията му да укрепи и разкраси Йерусалим, може да е верен; но залавянето на апостолите, за да угоди на юдеите, го определя като неподходящ за управление, докато прекомерната му гордост в последната сцена от живота му го прави справедлив обект на гнева на Този, Който няма да даде славата Си на друг.