Апел

От разпоредбите, направени от Моисей, изглежда, че някои от съдиите са били смятани за апелативни съдии, но самият Моисей, като притежаващ Божия ум, е бил върховният съдия. Изход 18:13-26. Не е вероятно, когато царството е било установено, всички дела да са били разглеждани в Йерусалим; а само случаи на обжалване от племенните съдии; и именно за такива случаи Авесалом намеква във 2 Царе 15:2-3: виж също Второзаконие 16:18. От Второзаконие 17:8-12 е очевидно, че Божият ум е трябвало да бъде търсен там, където Той е поставил името Си, ако въпросът е бил твърде труден за съдиите. Еврейските писатели казват, че преди и след времето на Христос на земята, обжалванията са можели да бъдат пренасяни през различните съдилища до Великия Синедрион в Йерусалим. В случая с Павел, който обжалва пред Цезар, това не е било обжалване на вече дадено решение, както е в случая с това, което сега се нарича обжалване; но Павел, знаейки смъртоносната вражда на евреите и корупцията на управителите, е избрал да бъде съден в съда на Цезар, което, като римлянин, е имал право да направи. Деяния 25:11. Има Един, Който „идва да съди земята: с правда ще съди света и народите със справедливост.“ Псалм 98:9.