Ашера

Горички (за идолопоклонство)

В Ревизираната версия Ашера (мн.ч. Ашерим, по-рядко Ашерот) се появява като превод на еврейско съществително, което Оторизираната версия, след Септуагинта и Вулгата, погрешно е превела като горичка. От старозаветните писатели думата се използва в три различни приложения.

1. Богинята Ашера. На няколко места Ашера трябва да бъде призната за име на ханаанско божество. Така в 3 Царе 18:19 четем за пророците на Ваал и на Ашера, в 3 Царе 15:13 (= 2 Летописи 15:16) за „отвратителен идол“, а в 4 Царе 21:7 за „изваян образ“ на Ашера, също и за жертвените съдове, използвани в нейното поклонение (4 Царе 23:4), докато Съдии 3:7 говори за Ваалимите и Ашеротите. Тези препратки, трябва да се признае, не са всички с еднаква стойност за критичния историк и някои от нашите водещи авторитети досега са отказвали да признаят съществуването на ханаанска богиня Ашера, разглеждайки името като чисто литературно олицетворение на ашерата или свещения стълб (виж § 3), или като резултат от объркване с Астарта (срв. Съдии 3:7 с Съдии 2:13). През последните няколко години обаче се появиха различни монументални доказателства (виж Lagrange, Études sur les religions semitiques (1905), 119 и сл.) най-новите от почвата на самата Палестина в клинописна плочка, намерена в Таанах, показващи, че богинята Ашират или Ашера е била почитана от дълбока древност от западните семити. Следователно не трябва да има колебание да се приемат горепосочените пасажи като доказателство за нейното поклонение в старозаветни времена, дори в самия Храм. Връзката, по отношение на име, история и атрибути, на тази ранна ханаанска богиня с мощното семитско божество, наречено Ищар от вавилонците и Ащарт (старозаветната „Ащарот“) от финикийците, все още е неясна (виж Die Keilinschriften und das Alte Testament, Index; Lagrange, op. cit.). Последната във всеки случай постепенно измества първата в Ханаан.
2. Образ на Ашера. Изваяният образ на Ашера, поставен от Манасия в Храма (4 Царе 21:7), когато е унищожен от Йосия, е просто наречен ашера (4 Царе 23:6). Подобно на идолите, описани от пророка на Изгнанието (Исая 41:7; Исая 44:12 и сл.), той очевидно се е състоял от дървена сърцевина, покрита със скъпоценен метал, тъй като е можел да бъде едновременно изгорен и „стръскан на прах“ (срв. 2 Летописи 15:16 за съответния образ на Мааха), и е бил периодично украсяван с тъкани завеси (Лук. „туники“) от жените поклоннички на Ашера (4 Царе 23:7). Следователно има добро основание да се види в ашерата, която Ахав поставил в храма на Ваал в Самария (срв. 3 Царе 16:33 с 4 Царе 10:28) според коригирания текст на последния пасаж тя е била изгорена от Йеху, но скоро е била възстановена (4 Царе 13:6) нещо по-значимо от обикновен стълб или кол. Трябва да е бил прочут образ на богинята.
3. Символ на Ашера. В останалите пасажи от Стария Завет ашерата е името на виден, ако не и незаменим, обект, свързан с олтара и мацабата (виж Стълб) в поклонението на ханаанските високи места. Тя е била направена от дърво (Съдии 6:26) и е можела да бъде засадена в земята (Второзаконие 16:21), изкоренена или отсечена (Михей 5:14, Изход 34:13) и изгорена с огън (Второзаконие 12:3). Съответно, сега се смята, че ашерата е била дървен стълб или кол, имащ символично значение в ханаанските култове. Доколко е приличала на подобни емблеми, изобразени в представи на вавилонски и финикийски обреди, може само да се гадае. Когато евреите окупирали Ханаан, местните светилища станали места за поклонение на Яхве, където допълненията от свещен стълб и колона продължили както преди. Катастрофалните резултати от това включване на езически елементи довели до осъждането на ашерите от пророческите изразители на израелската религия (Изход 34:13, Еремия 17:2, Михей 5:13 и сл., и особено Второзаконие 7:5; Второзаконие 12:2 и сл.; Второзаконие 16:21) и до тяхното окончателно премахване (4 Царе 18:4; 4 Царе 23:4 и сл.).
4. Значение на ашерата. Теорията, която в момента е най-популярна сред старозаветните учени, намира в ашерите или свещените стълбове заместители на свещените дървета, универсално почитани от ранните семити. Тази теория обаче е не само невероятна предвид факта, че ашерите се намират до или под такисва свещени дървета (Еремия 17:2, 3 Царе 14:23, 4 Царе 17:10), но е и дискредитирана от доказаното съществуване на богинята Ашера. В най-ранния период на семитската окупация на Ханаан (около 2500-2000 г. пр.н.е.), това божество вероятно е споделяло с Ваал (срв. Съдии 3:7; Съдии 6:25 и т.н.) главното поклонение на имигрантите, особено като богиня на плодородието, в който аспект нейното място по-късно е било узурпирано от Астарта. В тази ранна аниконична епоха дървеният стълб е бил неин символ, както каменният стълб е бил на Ваал. Носейки нейното име, той постепенно преминал в пълния ейкон или антропоморфен образ на божеството, както в Самария и Йерусалим. А. Р. С. Кенеди.