Адад

[Хадад] 1. Син на Бедад и цар на Едом. Битие 36:35-36; 1 Летописи 1:46-47. 2. Едомит от царското семейство. Като дете е отведен в Египет: фараонът в крайна сметка му дава за жена своята зълва. След смъртта на Давид той се завръща в родината си и, подбуден от Бога, е враг и причинява зло на Соломон. 3 Царе 11:14-22. 3. Син на Исмаил. 1 Летописи 1:30. Наречен ХАДАР в Битие 25:15. 4. Цар на Едом, който наследява Ваал-ханан. 1 Летописи 1:50-51. Наречен ХАДАР в Битие 36:39. Очевидно „Хадад“ е било титла на царете на Едом, а не име.

1. Името на семитско божество (също изписано Адад и Дада за Адада), еквивалент на Риммон (вж. там) сред арамейците от Дамаск и очевидно почитано от всички арамейски народи, както и сред южноарабски и северноарабски племена, а също и сред асирийците. В Асирия и Вавилония обаче неговият култ, съчетан с този на Рамман, очевидно не е бил местен, а е въведен от арамейците от запада. Хадад, подобно на Риммон (Рамман), е бил бог на въздуха, гръмотевиците и мълниите. Думата изглежда произлиза от арабското хада, „да удря, смазва“. Името на това божество не се среща само в Библията, но се появява в няколко съставни думи: Бенхадад, Билдад и тези, които следват тази статия. Възможно е също така Адрамелех от 4 Царе 19:37 и Исая 37:38 да се чете Ададмелех, „Адад е цар“. 2. Осмият син на Исмаил, 1 Летописи 1:30, а също и Битие 25:15 според Ревизираната версия и най-добрите четения. 3. Четвъртият от осемте древни царе на Едом, Битие 36:35; срв. 1 Летописи 1:46. 1 Летописи 1:4. Осмият от царете на Едом в същия списък като последния, 1 Летописи 1:50 (в Битие 36:39 погрешно изписан Хадар). 5. Син на цар на Едом през 10 век пр.н.е. (3 Царе 11:14 и сл.). Той избягва клането на едомци, извършено от Йоав, военачалника на Давид, и бяга (според приетото четене) в Египет, чийто цар му помага и му дава за жена своята зълва. След смъртта на Давид той се завръща в Едом и усилията му изглежда са спасили Едом от игото на цар Соломон. Вероятно в 3 Царе 11:17 и сл. вместо Мицраим (Египет) трябва да се чете Мицри на иврит като име на регион на запад от Едом, който в старите ръкописи е бил няколко пъти бъркан с думата за Египет. Тогава препратката към фараона (3 Царе 11:18 и сл.) би била по-късно допълнение. Дж. Ф. МакКърди.