Бурята
Пътуването на Павел до Рим, което ни е разказано в Деяния 27 с голяма историческа точност, не протече толкова гладко, колкото кормчията и собственикът на кораба бяха желали. Всичко изглеждаше добре в началото и условията бяха благоприятни, но скоро корабът беше подхвърлян от вълните на внезапна буря. Нежният южен вятър отстъпи място на свирепа буря, която опустоши кораба до такава степен, че хората на борда загубиха всякаква надежда.
Те се носеха в тъмнина, защото „нито слънце, нито звезди се появиха много дни“ (ст. 20). Но когато настъпи четиринадесетата нощ, през която се носеха в Адриатическо море, около полунощ моряците започнаха да подозират, че наближават суша. По-късно научиха, че това е остров Малта. В тъмнината моряците се страхуваха да не заседнат на скали, затова решиха да хвърлят котви и да чакат деня. Как ли са копнеели за зората! Те „молеха се да дойде денят“ (ст. 29).
Можем да приложим тази молитва към себе си по два начина: лично и като общност от християни. На лично ниво това Писание може да бъде смислено за нас, когато сме в трудни обстоятелства или в нужда. Има моменти в живота ни, когато силно копнеем Бог да разпръсне тъмнината. Тогава можем да кажем с Давид: „Господ, моят Бог, ще освети тъмнината ми“ (Псалм 18:28). Знаем, че Той ще отговори на молитвите ни според Своята съвършена воля. „Бог е светлина“ (1 Йоан 1:5) и само Той е способен да разпръсне тъмнината (Ефесяни 3:20; Евреи 7:25).
Денят на Христос
Като общност от християни, тези думи имат много да ни кажат. В края на краищата, Църквата очаква с нетърпение идването на деня на Христос! Когато Той беше на земята, Той заяви: „Аз съм Светлината на света“ (Йоан 9:5). Но Той също така говореше за връщане при Отца, Който Го беше изпратил в света. Дори тогава светлината на Бога, истината на Бога, все още щеше да се разпространява от Неговите последователи, защото Той ги нарече „светлината на света“ (Матей 5:14).
Христос, великата Светлина, щеше да се върне на небето, но децата на светлината щяха да свидетелстват за Него в този тъмен свят, в който щяха да светят като носители на светлина. Истинската Светлина щеше да се прояви в живота им (виж Йоан 8:12, 9:5, 12:35-36; Ефесяни 5:8; Филипяни 2:15-16; 1 Йоан 2:8). Така сега, докато е нощ в този свят поради отсъствието на Великата Светлина, вярващите са свидетели на Светлината.
Този свят е територията на владетелите на тази тъмнина; затова ние очакваме с нетърпение идването на деня на Христос. Колкото по-тъмно става в този свят, който е предпочел тъмнината пред светлината, толкова по-силно копнеем за зората на новото утро, когато Той дойде. Да, ние се утешаваме с мисълта, че „нощта е напреднала, денят е наближил“ (Римляни 13:12). Повече от стражи, ние нетърпеливо чакаме утрото (виж Псалм 130:6).
Не е ли нашето желание да дойде денят? Нямаме ли всяка причина да очакваме завръщането на Светлината, Неговото идване за Своите като Светлата и Утринна Звезда (Откровение 22:16) и Неговото славно явяване като Слънце на Правдата (Малахия 4:2)? В края на краищата, образно казано, с Църквата е било същото, както с кораба, на който Павел е плавал до Рим. Образният кораб на християнското свидетелство е бил силно разбит от бурята и е в опасност да претърпи корабокрушение. Хората на борда са в беда и очакват новия ден.
Гласът на Павел
Все пак, хората на кораба сами бяха виновни, защото не бяха послушали думите на Павел. Апостолът беше възприеман от другите просто като затворник и на гласа му не беше отдадена заслужената власт. Съветите на професионалистите тежаха повече; и в този случай това наистина беше причината за проблемите.
Павел и неговите думи и писма са пътували с Църквата по нейния път през световните морета, но посланието му като цяло не е било слушано по отношение на посоката, която трябва да се поеме. Пророческите думи, които е изрекъл под ръководството на Светия Дух, са били пренебрегнати от мнозина. Човешките традиции и мнения са надделявали в историята на изповядващата, но до голяма степен невярваща Църква. Хората, дори водачите, са били „по-убедени от кормчията и собственика на кораба, отколкото от нещата, изречени от Павел“ (Деяния 27:11), и последствията са били изключително сериозни. Курсът, поет от изповядващата Църква, се оказва фатален и води до нейното падение.
Но най-накрая, когато всяка надежда за спасение беше отнета от моряците в разказа от Деяния 27, гласът на Павел отново се чу. Това даде щастлив обрат на останалата част от историята. Днес, веднага щом осъзнаем, че трябваше да слушаме по-внимателно вдъхновените думи на Павел, надеждата отново изгрява. Корабът щеше да бъде изгубен, но хората на борда, в съответствие с думите на апостола, щяха всички да пристигнат безопасно до желаното пристанище. Присъдата над изповядващата Църква стана неизбежна. Тя е отхвърлена като Божие свидетелство тук на земята (Римляни 11:22; Откровение 3:16). Но истинските вярващи не трябва да се страхуват за живота си и дори могат да продължат да бъдат весели (Деяния 27:21-25).
Какво ни казва това? Трябва да признаем, че по много начини Църквата се е отклонила от Божията воля и е поела грешен курс. Например, когато става въпрос за организацията и управлението на Църквата, са използвани светски стандарти и думата, изречена от Павел, не е била следвана. Църквата е станала светска и е слушала грешни водачи. Само когато човек отново започне да слуша гласа на Павел, надеждата изгрява. Няма нищо положително в бъдещето за човека, който не се обръща към Божието Слово.
Въпреки това, апостолът ни е насърчил да поддържаме добро настроение. От една страна, той отбеляза, че Църквата ще следва грешен курс (20:29-30; 2 Солунци 2:7; 1 Тимотей 4:1; 2 Тимотей 2:16-17, 4:3-4), но от друга страна, той насочи очите ни към Божията вярност. По този начин намираме в неговите писма предсказание за отклонението, като същевременно посочва изпълнението на Божиите планове по отношение на Неговите собствени. Това ни дава нов кураж и ни изпълва с твърда увереност, че всички Божии деца ще стигнат безопасно до брега, което означава, че със сигурност ще стигнат безопасно до небето.
Ястието
Павел призова всички на кораба да вземат храна (Деяния 27:33-34). Това е, от което се нуждаем в последните времена – в последните дни точно преди завръщането на Господ Исус Христос, когато бурите бушуват толкова свирепо и заплашват да разбият малкия кораб. Нуждаем се от духовна храна – храна „навреме“ (Матей 24:45). Трябва да бъдем укрепени от Божието Слово, за да можем да оцелеем. В Деяния 27 това се случи „когато денят щеше да изгрее“ (ст. 33).
Точно преди зазоряване се проведе ястие, по време на което всички на борда на кораба бяха наситени с храна. По същия начин, ние се нуждаем от духовна храна в тези последни дни преди идването на Христос, когато бурите бушуват толкова силно и корабът е в опасност да потъне. За щастие, тук има Божий служител, който е бдителен и който раздава необходимата храна в точното време. Чрез служението на Словото ние получаваме нова сила и черпим свеж кураж. Божието Слово е единствената ни котва, когато човешките опори отпадат. Това ястие – което, между другото, може да се разглежда и като картина на Господната вечеря и истинското поклонение според Неговата воля – служи за насищане на всички на борда.
Трябва да е била забележителна гледка да се видят всички хора, събрани толкова спокойно сред бурята, и да ги видиш да ядат тази храна с благодарност, подтикнати от думите на апостола! Бог също е приготвил трапеза за нас, и то сред бурите на края на времето. Нека вземем присърце учението, което Господ ни дава в тези последни дни, толкова близо до Неговото идване! Нека не пропускаме ястието, което Той е приготвил за нас. Нека вземем храната, която Той ни е дал, и по този начин да очакваме с нов кураж зората на деня, „утро без облаци“ (2 Царе 23:4).
