петък, 5 юни 2015 г.

И тъй, де остава похвалата? Изключена е. чрез кой закон? чрез закона на делата ли? Не; но чрез закона на вярата.

Римляни 3:27

Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?

1 Коринтяни 4:7

защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от нас; Божий дар е: не от дела, за да се не похвали никой. Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тях.

Ефесяни 2:8–10

Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тях; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене.

1 Коринтяни 15:10

Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.

Римляни 11:36

Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да ти приносим доброволно приношение като това? защото всичкото е от тебе, и от твоето даваме тебе.

1 Летописи 29:14

И не влизай в съд съ раба си; Защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек.

Псалми 143:2

И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа.

Битие 2:7

Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше.

Псалми 139:14–16

Не е ли един Отецът на всички нас? Не създаде ли нас един Бог? Защо се обхождаме лъстиво всеки против брата си Та оскверняваме завета на нашите отци?

Малахия 2:10

защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."

Деяния 17:28

Както жали отец чадата си, Така жали Господ онези които му се боят.

Псалми 103:13

Но той като щедър Прости беззаконието им да ги не погуби: Много пъти удържа гнева си, И не подигна всичката си ярост: И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща.

Псалми 78:38–39