неделя, 17 април 2016 г.

Словото Христово да се вселява във вас богато с всяка премъдрост; учете се и вразумявайте се в псалми и пения и песни духовни, като пеете Господу с благодат в сърцата си. И все що правите словом или делом, всичко правете в името на Господа Исуса, благодареще чрез него Богу и Отцу.

Колосяни 3:16–17

Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии.

1 Коринтяни 6:20

Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;

1 Петрово 2:9

И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа.

1 Петрово 2:5

За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповядват неговото име.

Евреи 13:15

С Господа ще се хвали душата ми: Смирените ще чуят и ще се зарадват. Възвеличете Господа с мене, И да възвишим наедно името му.

Псалми 34:2–3

Господ ми се яви отдавна и рече: Ей, възлюбих те с вечна любов; За то те привлякох с милост.

Еремия 31:3

Привлякох ги с человечески въжа, с узи на любов; И аз бях за тях като онези които отнемат хомота от челюстите им, И спокойно ги нахраних.

Осия 11:4

И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.

Йоан 12:32

И като съгледа Исуса че минува, казва: Ето Агнеца Божий.

Йоан 1:36

И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син человечески за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен.

Йоан 3:14–15

Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе.

Псалми 73:25

Ние любим него защото първом той възлюби нас.

1 Йоаново 4:19

Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела; Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си: Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя: Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.

Песен на песните 2:10–13