Соломон е написал трите книги, които следват Псалмите. В първата, Притчи, той използва титлата „Господ“. Във втората, Еклисиаст, той говори за „Бог“, но в третата, Песен на песните, той използва само местоимението „Той“. И все пак във всички тези книги Соломон е говорил за една и съща Личност, Господ Бог, Йехова Елохим, Който е Исус, нашият Господ. Песен на песните започва с изявлението: „Нека ме целуне с целувките на устата Си.“ Тук нито Йехова (Господ), нито Елохим (Бог) биха били подходящи.
Главните лица в Песен на песните са Той, Младоженецът, тя, невестата, и дъщерите на Йерусалим. Дъщерите на Йерусалим задават цитирания по-горе въпрос. Те искат да знаят защо невестата ги заклева. След като е била преследвана заради привързаността си към своя Възлюбен, и все пак е упорствала в желанието си да бъде с Него, тя е доказала, че преследването не е намалило любовта ѝ към Него. Тя е била бита, ранена и унижена (ст. 7), но все още има едно желание: да бъде с Него.
Такава любов и вярност към Господа никога няма да останат незабелязани. Дъщерите на Йерусалим са били заинтригувани, първо от нейната уникална красота, защото тя не е била просто красива, а е била най-красива между жените. Забележете, че същият писател, Соломон, говорейки за физическа красота, заявява, че чарът е измамен и красотата е суетна, но благочестието е красотата, която трябва да бъде хвалена (Притчи 31:30). Второ, те са били впечатлени от нейната истинска преданост към нейния Възлюбен. Какво забелязват хората в нас? Привързаност към богатства или готовност да страдаме заради Христос? Струва ли си общението с нашия Господ Исус Христос загубата на всичко? Нека животът ни бъде такъв, че другите да искат да познават нашия възлюбен Господ!
