Днешният ни текст би имал специален резонанс за тези еврейски вярващи, които се колебаеха между връщането към храмовата система в Йерусалим и продължаването по пътя на вярата в Исус Христос. Това послание имаше идеалния отговор за тях, като ги насочи към Мойсеевия закон, на който те напълно се доверяваха като вдъхновен от Бога, насочвайки ги към градовете за убежище, намерени в Числа 35.
Светият Дух посочва изпълнението: „Така че… да имаме силна утеха ние, които прибягнахме да се хванем за надеждата, която е пред нас“ (6:18). Бог им напомня, че са „прибягнали за убежище“ към Христос. Според Закона, когато един израилтянин убие някого неволно и стане убиец, той имаше убежище, където можеше да избяга, за да избегне отмъщение и смърт. Като евреи, тези християни бяха виновни за смъртта на Христос поради връзката си с нацията. Те не бяха умишлено убили своя Месия; така те бяха убийци. Много години преди това послание, апостол Петър им каза по отношение на разпъването на Христос: „Зная, че вие го сторихте от незнание, както и вашите началници“ (Деяния 3:17).
В града за убежище виновният израилтянин имаше защита, докато живееше първосвещеникът (Числа 35:25); той можеше да остане до смъртта на този първосвещеник. Чудесната истина от Евреи е, че този Велик Първосвещеник, Исус Христос, „винаги живее“, за да ходатайства за нас (Евр. 7:25). Той е свещеник завинаги според Мелхиседековия чин. Той никога няма да умре: така еврейските вярващи бяха в безопасност. Това е вярно и за нас, които сме дошли при Него чрез вяра. Той е нашата надежда и котва!
