Йосафат беше един от най-добрите царе на Юда. Той търсеше Бога, като ходеше по пътищата на баща си Давид. Той премахна идолопоклонството по цялата земя. Той се погрижи народът му да бъде научен на закона Господен. Когато беше нападнат от конфедерация от враждебни армии, той поведе народа си да търси лицето Господно и по-късно да Го хвали за победата. Молитвата му по този повод вибрира с богати наставления за нас.
Но Йосафат имаше един обсебващ грях: той се съюзи с Ахаав, най-нечестивия цар на Израел. Децата им бяха обединени в брак и той се замеси с Ахаав в катастрофална война срещу Сирия. Докато планираха военната кампания, този благочестив човек седеше пасивно, докато 400-те лъжепророци на цар Ахаав бръщолевеха, и по-лошо, докато Михей, истинският Божий пророк, беше преследван за говорене на истината.
В обобщение, чрез тази погрешна асоциация, Йосафат компрометира семейството и царството си, замеси се в погрешна война, изложи се на лъжепророци, съюзи се с преследването на истинския Божий пророк и щеше да загуби живота си, освен ако не беше специалната Божия милост, която го избави. Лесно е да се запитаме защо такъв благочестив човек би се замесил по този начин. Може би бихме направили по-добре да изследваме собствените си сърца относно нашите погрешни замесвания. Ако има асоциации в живота ни, които безчестят Господа, нека ги прекъснем и да се хванем за прекрасното обещание на нашия Господ към онези, които се отделят от злото: „Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец“ (2 Кор. 6:17–18). Каква друга връзка може да се сравни с тази?
