Размишлявайки върху тази част от Писанието, трябва да имаме предвид голямата цел, която апостол Павел е имал пред себе си. Той е копнеел да види коринтянските светии издигнати от тяхното ниско духовно състояние, както го описва тук. Той не е можел да им говори като на духовни вярващи, а вместо това е трябвало да им говори като на плътски или телесни. Тяхното състояние е довело до светскост и морална разпуснатост, отваряйки допълнително вратата за безредие и доктринални грешки в събранието. Това ги е оставило с малко духовно прозрение и липса на духовна сила да се справят с нуждите и трудностите сред тях. Това е дума и за нас днес.
Състоянието на вярващите, изложено в 1 Коринтяни, е разгледано във 2 Коринтяни, за да ни покаже Божия начин да ни преобрази в подобието на нашия Господ Исус Христос. Това се осъществява, докато Светият Дух работи субективно в нас това, което Бог обективно е предначертал за нас в Христос. Тогава проблемите и трудностите могат да бъдат разрешени по богоугоден начин, защото егото е оставено настрана във всичките му разнообразни форми, и на негово място Христос е видян в цялата Му красота.
Целта не е да се занимаваме с трудности и проблеми, а по-скоро да видим Божието лекарство за тях. Това не означава, че се опитваме да избягаме от трудностите, защото не можем да избягаме от тях. Вместо това, ние бихме видели Божието осигуряване за посрещане на всяка нужда; и това осигуряване е в Христос: „Облечете се в Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти“ (Рим. 13:14).
