Когато бащата падна на врата на разкаялия се блуден син и отпечата на бузата му целувката на любовта, той каза на слугите си: „Изнесете най-добрата дреха и го облечете с нея“ (Лука 15:22). Това беше най-добрата дреха. Не можеше да има нищо по-добро от нея. Тя беше най-високото възможно качество на пригодност за присъствието на бащата. Но илюстрацията не успява да предаде пълното блаженство на праведността, която всеки вярващ сега е направен в Христос, защото той не само е удостоен за присъствието на Отца, но има приемане в друг – Възлюбения – така че ние сме станали „Божия праведност в Него“.
Благодарение на Христос, по силата на Неговото прославящо Бога дело на послушание, онези, за които Той е страдал, трябва да бъдат счетени за праведни в Него – „Господ нашата праведност“ – според вечната цел. Затова Бог в Своята благодат Го е направил за нас „праведност“ (1 Кор. 1:30) и това на принципа на вярата (Рим. 1:17). Няма истински мир в душите, докато не видят Божията праведност в даването на опрощение на греховете чрез Неговата кръв и в считането им за праведни в Христос. Колко благословено Божието Евангелие разкрива Божията праведност!
Колко сладко е да знаем, че Христос е нашата праведност, че чрез несравнима благодат сме станали Божия праведност в Него. Тогава Христос е нашата съществуваща праведност в Божието присъствие, вечно присъстващият свидетел там, не само че греховете ни са били праведно изкупени, но че Той от Бога е направен за нас праведност. Какъв покой на сърцето дава това! Каква смелост също в деня на съда, защото както е Той, така сме и ние в света (1 Йоан 4:17). Как тези истини разтапят сърцата ни и ни подтикват към поклонение и благодарност!
