Този прекрасен стих се намира в средата на три глави на яростна присъда срещу Ниневия. Наум е призован от Господа да пророкува присъда над същите хора, които се покаяха, когато Йона неохотно им проповядваше. Но времето беше минало и жителите на Ниневия се бяха върнали към злите си пътища. В първата глава четем за обявяването на присъдата, във втора глава за силата на присъдата, а в трета глава за окончателността на такава присъда. Три глави на присъда, всички в тази книга!
Но нашият стих се откроява като фар, излъчващ надежда в тъмната нощ за всички, които минават! В този един стих виждаме три неща. Първо, четем за Божията благост. Това може да не е това, което бихме изтъкнали; може да сме заявили, Господ е свят или Господ е велик, но Наум обявява благостта на Господа! Господ е благ вътрешно, етично, морално и практически. Псалмистът би ни напомнил, че Господ е благ и върши добро (Пс. 119:68). Тази Божия благост беше показана през целия живот на Господ Исус, когато Той ходеше, вършейки всякакви добрини (Деяния 10:38).
Втората и третата точка от посланието на Наум са ясни. Господ е способен да спаси онези, които се обръщат към Него, от суровостта на присъдата, която скоро щеше да падне върху Ниневия. Наум можеше да заяви, дори и в присъда, че Господ е благ, защото Той е силна кула за всички, които идват, уповавайки Му се.
Както присъдата дойде върху Ниневия, така тя идва и върху цялото човечество. Днес има фар, който излъчва евангелието на Божията благодат, сияейки: „Бог те обича!“ Той е осигурил път за спасение на кръста на Исус Христос. Всички, които дойдат при Него и изповядат греха си, ще бъдат спасени! Той познава онези, които уповават на Него.
