Когато осъзнаем колко нещастно е плътта в нас, тогава трябва да видим, че Бог ни учи да отвръщаме поглед от себе си и към Христос. Докато гледаме към Него, Неговите морални черти ще бъдат отпечатани върху нас. Някои от тези черти са послушание и зависимост от Бога, търпение, кротост, самоконтрол и много други. В Галатяни 5:22–23 виждаме тези черти представени като плод на Светия Дух, който се проявява практически в живота на вярващия. Павел обяснява, че нашите тела, които той нарича „глинени съдове“, съдържат това специално съкровище на Христос, обитаващо във всеки вярващ. Тогава, когато съдът се счупи, когато егото бъде оставено настрана, светлината изгрява.
Ето още нещо за размисъл: във 2 Коринтяни 5:10 апостол Павел ни напомня, че всички трябва да се явим пред съдийския престол на Христос. Всичко, което сме направили през живота си, тогава ще бъде проявено в светлината на Неговото свято присъствие. Нашите мотиви, нашето себелюбие – дори когато е смесено с нашето служение за Господа – ще бъдат проявени. Това, което е направено тайно или публично, на работното място или у дома, в лично съветване или в публично проповядване, всичко ще бъде разкрито.
Но помнете, когато застанем пред съдийския престол на Христос, нашата греховна природа вече няма да е в нас. Тогава ще бъдем с и като Христос, и ще се радваме, че нашата стара егоистична и греховна природа е веднъж завинаги изчезнала. Само това, което е било от Христос, ще остане завинаги. Ден след ден, докато вървим по нашия пустинен път тук, нека се стремим да Му угодим, „гледайки към Исус, Началника и Завършителя на нашата вяра“ (Евр. 12:2).
