В нашите текстове днес виждаме Божия призив към двама мъже да Му служат. По подобен начин Той призовава и днешните вярващи да Му служат.
В 1 Коринтяни 1:1 виждаме, че апостол Павел описва себе си като призован апостол или апостол по призвание. Неговото собствено решение не е било да стане апостол, а решението на Отца. Той е бил призован за спасение (Гал. 1:15) и след това е бил призован за служение. По принцип това е вярно за всеки от нас. Ние сме били призовани за спасение (1 Кор. 1:24, 26) и след това призовани за служение. Днес това служение може да включва по-публично служение, като евангелисти, учители и пастири (Еф. 4:11). Или може да включва по-скрито служение като „помощи“ (1 Кор. 12:28). Вярваме, че този последен дар е много недоизползван в Църквата днес!
В нашите стихове виждаме Моисей, призован от горящия трънен храст. Това показва характера на неговото служение, което е било да изведе израилтяните от тяхното робство в Египет. Днес Господ понякога може да посочи нашата област на служение от самото начало. В други случаи трябва първо да служим в по-малки роли, и ако сме верни в най-малкото, доказваме, че ще бъдем верни в много (Лука 16:10).
Веселеил е бил призован от Йехова за специална работа, да помогне в изграждането на скинията. В различни моменти може да бъдем призовани за специална цел или за специален проект. Нека бъдем верни във всичко, което Господ ни дава днес.
Помнете, че понякога ни се дава това, което може да ни се струва малко служение, но може би Господ първо иска да види нашата вярност в малките неща, преди да ни повери повече!
