В много отношения Йосиф е забележителен образ на Христос: мразен от братята си, отхвърлен и продаден на египтяните, в крайна сметка възвишен като министър-председател над Египет; сянка на страданията и славата на Господ Исус – това добре знаем.
В описаната тук сцена Йосиф е бил абсолютно невинен за каквото и да е престъпление, но е бил в затвора единадесет дълги години. Той обаче не е бездействал и надзирателят на затвора е поставил Йосиф начело на всички останали затворници.
Колкото и невинен да е бил Йосиф, вероятно както виночерпецът, така и главният хлебар са били виновни за някакво нарушение срещу фараона. Докато сцената се развива, се случило, че всеки от тях имал сън и дошъл при Йосиф за тълкуване (40:8). Колко окуражаващи са думите на Йосиф към тях: „Не принадлежат ли тълкуванията на Бога? Разкажете ми ги, моля“ (40:8). Увереността на Йосиф, че ще може да тълкува сънищата им, разкрива, че собствените му надежди и мечти са били много живи. Той все още вярвал в това, което Бог му е показал, въпреки изпитанията си (37:5–10). Тълкуването на Йосиф се сбъднало точно както той предсказал. Преди виночерпецът да бъде възстановен на поста си, Йосиф имал една молба: „Спомни си за мен, когато ти е добре.“ Но виночерпецът забравил за него (ст. 23)! В крайна сметка тази грешка била поправена и Йосиф дошъл на ум на виночерпеца, когато той стоял пред фараона.
Господ Исус, Един много по-велик от Йосиф, в нощта, в която беше предаден, каза: „Правете това за Мой спомен“ (1 Кор. 11:24). Колко трогателно е, че Господ иска това от нас. В тъмната нощ на сатанинската власт и в светлината на предстоящите Му страдания, Христос желаеше оттогава нататък да спазваме този спомен. Дано никога не бъдем като виночерпеца и да не забравяме: „[Той] пострада за нас“ (1 Пет. 2:21).
