Евангелието на Марк описва Господ Исус като Божи Слуга и Пророк. Той е представен и като Този, Който призова ученици да Го следват и представляват в този свят, след като Той щеше да отиде на небето. Горните стихове подчертават Неговото величие, въпреки че Той винаги е бил смирен Слуга.
В Писанието планината е свързана с господство и власт. Христовата власт е изразена в Неговия суверенен призив, толкова мощен, че тези, които Той призова, веднага дойдоха при Него, великия център на привличане. Неговото превъзходство се вижда още повече, когато Той назначи дванадесетте да бъдат с Него, да се учат от Него, да бъдат обучени и след това изпратени от Него. Той ги изпрати на различни мисии, описани в Евангелията и в Деяния. Първоначалните чудеса, „силовите дела на бъдещия век“ (Евр. 6:5), бяха за ограничено време, но днес същият Господ все още работи от славата. Каква привилегия е да бъдем в Неговото присъствие, към което сме призовани със „свето призвание“ (2 Тим. 1:9).
Христос на небето ни е дал Своя Дух, за да можем ние – днешните вярващи – да бъдем с Него и да бъдем изпратени от Него. Възнесеният Господ има задача за всеки вярващ, живеещ в този свят. Той идва скоро и докато чакаме това, можем да Му служим като Негови доброволни инструменти. Това може да бъде да предаваме Неговите мисли чрез Неговото Слово или да вършим дела в полза на другите, спасени или неспасени.
Готови ли сме да бъдем използвани от Него, като съдове, годни за употреба от Учителя? Ние живеем тук, за да Го представляваме в свят, управляван от „княза на този свят“, който е и „богът на този век“. Нашият Господ е победил този свят и Той иска ние да бъдем победители, докато Му служим.
