Горните фрази изброяват някои от страданията, които апостол Павел е трябвало да понесе през ранните години на участието си в Господната служба. Той не се хвали с изпитанията си тук; нито споменава тези страдания, когато дава свидетелството си пред еврейската тълпа в Деяния 22 или когато говори пред Фест, цар Агрипа и други знатни личности в Деяния 26. „Говоря като безумен“, казва той, докато извинително споменава тези и други събития пред коринтяните, защитавайки служението, което Господ му е поверил, срещу фалшивите братя, които го нападат.
Преди да бъде спасен, той е преследвал християни в Йерусалим и дори в чужди градове, затваряйки ги в затвор и убивайки ги. В Деяния 9, в Дамаск, Господ е казал на Анания, че ще покаже на Павел „колко много трябва да пострада за Моето име“. Скоро след обръщането му, евреите са замислили да го убият, наблюдавайки портите ден и нощ, за да го направят. Когато дошъл в Йерусалим и говорил смело в името на Господ Исус и спорил с елинистите, те също се опитали да го убият, така че братята го изпратили в Тарс.
Както може да се види от това, което е написал на коринтяните, животът му се е характеризирал с много видове страдания. Вместо да се оплаква от несправедливостта на своите гонители, той е приемал всичко от Господа, изповядвайки се за затворник на Христос! В последното си писмо до Тимотей той му е казал: „Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще страдат гонения“ (2 Тим. 3:12).
Страдали ли сте някога гонения? Ако да, за Господа ли е било? Ако да, как сте реагирали на това? Нека се поучим от Павел!
