Какъв удивителен нагледен урок; каква гледка трябва да е била, когато Авраам е погледнал към близкоизточното небе, какво великолепие, какво величие! Давид също е бил хипнотизиран, докато е гледал небето, може би като овчар на полето през нощта, или когато е бягал от Саул в пустинята. Мислите му са кипели, възкликвайки: „Когато погледна Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които си наредил, какво е човек, че да си спомняш за него?“ (Пс. 8:3–4).
А за нас, които разполагаме с технологии като космическия телескоп Хъбъл и снимки с висока разделителна способност, които ни показват толкова удивителни изображения, какъв е нашият отговор, когато съзерцаваме чудесата на творението, показани във вселената? Как можем да разберем необятността на галактиките, размера на звездите и планетите, силите, които действат, докато тези изключително сложни и прецизни системи взаимодействат една с друга с такава точност и съвършенство?
Наистина е глупаво дори за миг да се смята, че това е резултат от случайност или някаква друга нелогична теория.
Но за тези от нас, които вярват, какво утешение, какво успокоение, какъв мир влива Неговото величие в сърцата ни! Ние знаем, че Този, Който е създал, контролира и поддържа всичко със Своите ръце, е Бог, Който ни обича и е дал живота Си за нас.
Когато разглеждаме необятността на Неговото творение и съвършенството на неговия ред, не трябва ли това да ни дава увереност за всеки малък детайл от личния ни живот? Ако вселената съществува с такава прецизност и съвършенство, тогава няма логика да се съмнявам в Него относно нуждите на ежедневието си, дори и в трудностите, които стоят пред мен днес.
