Господ, винаги изпълнен с нежност и кротост, забравя Себе Си в грижата Си за Своите ученици и им казва: „Който е най-голям между вас, нека бъде като по-младия; и който е началник, като този, който служи“ (Лука 22:26). Той знае как да ги научи, чрез Своя собствен пример, какво е Божията любов; и в същото време им показва благодатта, която е в Него, и цялата вярност, за която Му дължат. „Вие сте тези, които останахте с Мен в Моите изкушения. И Аз ви определям царство, както Моят Отец Ми определи“ (Лука 22:28–29).
Вместо да се дразни от отвратителното поведение на Своите ученици, Той им показва, че ако няма благодат в хората, има благодат в един Човек, тоест в Самия Него. Тази благодат е съвършена в Исус; и Той поставя Своите ученици в нея, каквито и да са били те към Него. Той ги е утвърдил здраво в принципа на благодатта, вместо в глупостта на плътта, която току-що се беше проявила сред тях, сякаш е казал: Аз съм цялата благодат към вас и ви поверявам царството.
Ние сме поставени под благодат и нейният глас винаги се чува. Тя ни уверява, че въпреки цялата ни слабост, ние сме останали с Исус и че Той дава царството, както Неговият Отец Му го е дал. Въпреки това, душата, която ще се наслаждава на тези неща, трябва да бъде упражнявана. Плътта трябва да ни бъде разкрита като хора; и в това виждаме необходимостта от всички изпитания, през които преминаваме. Но Исус ни дава възможност да устоим, защото принадлежим на Него.
