Светът е огромна система, обхващаща всяка раса, класа и фалшива религия, които имат общо в омразата си към Бога. Светът, от който учениците бяха непосредствено заобиколени, беше светът на покварения юдаизъм. Днес светът, с който вярващите са главно в контакт, е светът на поквареното християнство. Външната му форма може да се променя от епоха на епоха; в сърцето си той винаги е белязан от отчуждение от Бога и омраза към Христос.
Защо тези прости хора трябваше да бъдат мразени от света? Не бяха ли те главно група бедни хора, които се обичаха, които живееха подредено, подчинявайки се на властите, без да се намесват в тяхната политика? Не ходеха ли да проповядват добри новини и да вършат добри дела? Защо такива да бъдат мразени?
Господ дава две причини за тази омраза. Първо, те бяха група хора, които Христос беше избрал от света; второ, те бяха група хора, които изповядваха името на Христос пред света (ст. 21). Първата причина по-специално би предизвикала омразата на религиозния свят; втората – омразата на света като цяло. Но през всички времена нищо не е разгневявало религиозния човек толкова, колкото суверенната благодат, която, преминавайки покрай всички човешки религиозни усилия, взима и благославя отхвърлените и нещастните. Самото споменаване на благодатта, която благослови една езическа вдовица и един езически прокажен, накара религиозните водачи на Назарет да се надигнат с гняв и омраза срещу Христос (Лука 4:24–30). Суверенната благодат, която благославя по-малкия син, разгневява по-големия син (Лука 15:25–32). Освен това учениците са предупредени, че тази омраза ще се прояви в преследване: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20). Това активно изразяване на омраза е по-пряко свързано с изповядването на името на Христос.
