Никой не може да бъде твърде лош за Христос. Ако врагът на душите ни не може да ни попречи да дойдем при Христос, като ни заблуждава с идеята, че сме достатъчно добри за Бога без Него като наш Спасител, той често ще се опита да ни накара да повярваме, че сме твърде лоши, за да бъдем спасени. Но това е невъзможно, защото „Христос Исус дойде на света да спаси грешници, от които“, казва Павел, „аз съм пръв“ (1 Тим. 1:15).
Разбира се, щом първият от грешниците вече е спасен, никой не трябва да се отчайва. „Където грехът се умножи, благодатта се умножи още повече“ (Рим. 5:20). Бог се радва да покаже Своята благодат на най-ниските и най-долните, както и на онези, които са си въобразявали, че са праведни, но са научили, че цялата им праведност е като мръсни дрипи в Неговите очи (Исая 64:6). Няма по-успешен начин да влияеш на другите, освен чрез личното свидетелство на някой, който сам е бил спасен. Чистата теория, колкото и вярна да е, не е достатъчна. Трябва да има лично преживяване на спасителна благодат, ако някой иска да печели души. Да можеш да кажеш: „Той ме спаси“, дава сила на посланието и поражда увереност в сърцата на слушателите, когато осъзнаят, че говорещият свидетелства за това, което сам е преживял.
Савел от Тарс преследваше Божията църква, но дори тогава Божието сърце се стремеше към него, докато не дойде времето, когато Неговата благодат щеше да му бъде разкрита и Савел гонителят щеше да бъде променен в Павел, посланик на Христос. Благодатта беше тази, която толкова мощно промени Савел, и благодатта го упълномощи да излезе и да проповядва евангелието. Днес има много професионални служители, но един чисто професионален служител е мерзост в Божиите очи. Божиите служители трябва да бъдат мотивирани от любовта на Христос. Това беше, което характеризираше Павел.
