Петър и другите смятаха въпроса на Господа за особен: „Множествата Те тълпят и притискат“, забелязаха те, „и Ти казваш: „Кой Ме докосна?“ (Лука 8:45). Но Господ отговори, че сила е излязла от Него, което означава, че някой е докоснал дрехата Му с докосване на вяра.
Жената наистина вярваше, че Господ може да я излекува от дългата ѝ болест. Матей 9 и Марк 5 обясняват мислите ѝ: „Ако само докосна дрехата Му, ще оздравея.“ По-рано други също бяха получили помощ, когато докоснаха Господа и „сила излезе от Него и ги излекува всички“ (Лука 6:19). Но за вярата на тази жена беше достатъчно да върви зад Господ Исус и да докосне само края на дрехата Му. Красиво е да се помисли, че по края на Неговата роба е имало ресни, всяка изтъкана със синя нишка, за да напомня на хората, че принадлежат на Йехова (Числа 15:37–41). Нещо повече, Този, Който носеше тези сини връзки, всъщност беше Господ от небето! Всичко това може да бъде свързано с докосването на вяра на жената.
Освен това, окуражаващо е да видим, че целта на жената я отличаваше от останалата тълпа. Множествата се блъскаха в Господ Исус, но в това нямаше намерение. Те просто искаха да заемат същото място, където беше Той. Вярата нямаше нищо общо с това, така че те не получиха никакво особено благословение. Но докосването на вярата беше незабавно признато. По същия начин, може да се чувстваме сякаш сме само един от тълпата; но Господ знае разликата между онези, които просто се блъскат в Него, така да се каже, и онези, които се протягат към Него с цел в сърцето си. Господ на благодатта и силата е готов да раздаде Своето благословение в отговор на докосването на вярата.
