Това, което четем, е много тъжно. Докато Ахаз правеше своите избори, да върви по своя път и да не слуша Господа, големи трудности го сполетяха него и народа. Бихме си помислили, че това ще го накара да се замисли и да се върне при Господа, но не. Той не само продължи по своите пътища, но изцяло се отдаде на лъжата на идолопоклонството.
Ахаз стана като своите идоли: сляп, глух и ням – сляп за Божиите пътища, глух за Божието Слово и ням по отношение на всякаква хвала към Бога. Той мислеше, че има по-добра визия за нещата и че чува добри неща от своите съветници. Когато нещата се влошиха, устата му беше няма към Бога за покаяние и молене за помощ. Той не само се обърна към идоли, но дори накара сина си да мине през огън! Той също така затвори вратите на Господния дом и направи олтари във всеки ъгъл на Йерусалим. Да, както каза псалмистът за идолопоклонниците: „Те... са като тях – всеки, който им се доверява“ (Пс. 115:8).
Ние ставаме като това, с което се занимаваме, независимо дали е човек или предмет. Ние сме по-силно повлияни, отколкото си мислим, от нещата и хората, с които непрекъснато се занимаваме, дори на които отдаваме форма на поклонение, тъй като влагаме толкова много от себе си в тях. Е, тогава, деца Божии, нека бъдем напълно заети с Господ Исус. И защо така? Защото „всички ние, гледайки славата на Господа, с открито лице, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господ Духа“ (2 Кор. 3:18).
Днес нека бъдем заети с Господ Исус и нека Неговата благословена Личност бележи нашето същество, за да бъдем повече като Него.
