Какъв срам трябва да са изпитали, когато в отговор на техния вик Той се изправи от съня Си и успокои стихиите с една дума! Колко възмутителни трябва да са им изглеждали съмненията им в Него, когато ветровете се оттеглиха по Негова заповед и вълните Му се подчиниха!
Ах, защо нямаха вяра? Можеха да се протегнат до Него и да познаят чудото на неразрушимия мир в бурята, и да направят тази нощ най-запомняща се с доверието си в Него. Можеха да споделят Неговия мир с Него, защото не безразличието бе белег на този Негов сън, а мир, чудесен, красив, неразрушим мир в бурята, която бушуваше над морето. И те не бяха нито малко по-сигурни, когато това голямо спокойствие се разпростря над водите, отколкото когато големите вълни гърмяха над тях, защото Човекът, който спеше в техния разтърсван от буря кораб, беше Господ на вселената. Независимо дали в мир или в спокойствие, те бяха под Неговата грижа. Ако само бяха осъзнали това, можеха да Го почетат и да си спестят много притеснения.
Нека внимаваме да не се провалим в доверието си в Господа, както се провалиха онези страхливи мъже. Може да сме говорили за безопасност в Него при хубаво време, но когато плаваме в бурни води, нека твърдо се държим за факта, че Той не може да се провали. Предали ли сме се на Неговата грижа? Той е най-достоен за нашето доверие. Познаваме ли Неговата любов и Неговата мъдрост толкова добре, че можем да поставим кормилото на нашия малък плавателен съд в Неговите ръце и да го оставим там? Питаме ли понякога: „Не Ти ли е грижа?“ Нека Писанията дадат отговора: „Всичките си грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Пет. 5:7).
