Малко неща са по-жалки от това, което наричаме „разочарован човек“. Той винаги намира кусури в другите. Никога не е открил истинския корен на проблема или истинската тайна за справяне с него. Той е изолиран, но неговата изолация е напълно фалшива. Той е нещастен; и ще направи всички, които са достатъчно слаби и глупави, за да го слушат, толкова нещастни, колкото е самият той.
Колко наистина възхитително и освежаващо е да се обърнем от тази мрачна картина към единствения съвършен Човек, който някога е стъпвал на тази земя! Неговият път наистина беше изолиран, никой друг не беше толкова. Той нямаше съчувствие към сцената около Него. „Светът не Го позна.“ „Той дойде при Своите [Израел], и Своите не Го приеха.“ „[Той] търсеше някой да се смили, но нямаше такъв; и за утешители, но [Той] не намери нито един.“ Дори Неговите собствени възлюбени ученици не успяха да Му съчувстват или да Го разберат. Те спяха на планината на преображението в присъствието на Неговата слава и спяха в Гетсиманската градина в присъствието на Неговата агония. Те Го събудиха от съня Му с техните невярващи страхове и непрекъснато Го прекъсваха с техните невежи въпроси и глупави представи.
Как посрещна Той всичко това? С съвършена благодат, търпение и нежност. Той отговори на техните въпроси; Той коригира техните представи; Той успокои техните страхове; Той разреши техните трудности; Той посрещна техните нужди; Той направи отстъпки за техните немощи; Той им отдаде заслуга за преданост в момента на изоставяне; Той ги погледна през Своите любящи очи и ги обичаше, въпреки всичко: „Като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“
Нека се стремим да попием духа на нашия благословен Учител и да вървим по Неговите стъпки. Тогава нашата изолация ще бъде от правилния вид, и макар пътят да е тесен, сърцето ще бъде голямо.
