Доста интересно е, че конкретно се споменава във 2 Царе 23:30, че Йоахаз е бил помазан за цар. Не беше ли така и за всички останали царе? И все пак, за него се споменава, въпреки че е царувал само три месеца. Това ни напомня за делата и славата на човека. „Всяка плът е като трева, и всяка човешка слава е като полски цвят. Тревата изсъхва и цветът ѝ опада, но словото Господне пребъдва вечно“ (1 Пет. 1:24–25). Човешката слава е ефимерна и бързо преминава, а понякога много по-бързо, отколкото човек би си помислил или пожелал.
След смъртта на баща си, този 23-годишен младеж става цар за една нощ. Какво изключително нещо за него! Сега той беше на върха на кариерата си. И тъй като беше третият син, нямаше шанс да стане цар. Може би е работил усилено зад кулисите, за да стигне дотам; не знаем. Но едно е сигурно, народът го е избрал за цар, противно на обичайния ред.
Ето, той беше на върха, имаше властта, имаше славата. Но какво направи през това време? Той направи това, което беше погрешно пред Бога. И неговата мечта, неговото великолепно царуване, неговата слава, всичко това изчезна!
Основното послание е, че „образът на този свят преминава“ (1 Кор. 7:31). Нека не насочваме погледа си към този свят, нито към нещата, които са в света, нито да се занимаваме с тях, за да ги придобием, нито да търсим славата или благата на този свят. Нашият дял е с Христос. Затова нека „търсим онова, което е горе, където е Христос, седнал отдясно на Бога“, и да насочим ума си „към горното, а не към земното“ (Кол. 3:1–2). Резултатът от това ще бъде за Божия слава и също за наша радост пред Него!
