Картината, която имаме в този стих, е на фермер, който има добри запаси от зърно, от което се прави хляб, често наричан „основата на живота“. Във време на нужда, когато хората са гладни, може би дори гладуват, този фермер го задържа, държи го извън пазара, чакайки още по-изгодно време да го продаде. Неговият егоизъм му носи омраза и проклятия, докато хората ценят и благославят човека, който помага да се посрещне тази нужда.
Какви духовни уроци има Господ за нас в този стих? В Йоан 6:35 Исус каза на тълпата, която Го следваше: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“ Всеки християнин има Господа за свой Спасител и за свой източник на сила. Той има Божието Слово и обитаващия в него Свети Дух, за да му даде разбиране в него. Той е богат човек в нуждаещ се, гладуващ свят, който отива към ада!
Можем ли да представим нашия Господ на изгубените? Можем ли да им кажем какво им говори Бог? Или се чувстваме неадекватни? Неудобно? Уплашени? Толкова ли сме щастливи да се наслаждаваме на Христос с други вярващи, че не искаме да се изправим пред безразличен или евентуално враждебен свят с добрата новина за спасението? Чувстваме ли, че трябва да знаем повече, да имаме повече подготовка, специално призвание или може би диплома от Библейско училище или семинария? Какво е нашето извинение да се въздържаме да споделяме това, което имаме, с тези в голяма нужда около нас? Може ли да има по-добро време, когато Бог казва: „Ето, сега е благоприятно време; ето, сега е денят на спасението“?
Какво ще кажат онези, които ни познаваха добре, с които често прекарвахме време, когато мислят за нас, когато са във вечността, изгубени? Но онези, които сме довели до Господа или сме им помогнали духовно, ще бъдат вечно благодарни и преди всичко Господ ще ни благослови и възнагради.
