Кръстът беше проявление на доброта, сред злото на света, по начин, който никога не може да бъде намерен никъде другаде. По време на живота на Христос небесата щяха да се отворят над Него и да свидетелстват за Неговото съвършенство и насладата на Отца в Него; и така аз научавам ужасното зло на сърцето, което може да се противопостави на такава доброта. Когато идвам до кръста, какво нещастно създание виждам себе си; аз съм мразил Този благословен, и, повече от това, моите грехове Го доведоха там.
Но Той не е там сега! Аз идвам до кръста и на него няма Христос. Къде е Той? Той седи отдясно на Бога. Но моите грехове Го доведоха до кръста; те бяха върху Него там. Отишъл ли е Той отдясно на Бога в слава с тях върху Него? Не! Какво е станало с тях? На кръста намирам, че Бог се е справил с моите грехове, когато те бяха върху Христос. Когато Той сам очисти нашите грехове, тогава седна отдясно на Величието във висините (Евр. 1:3). Еврейските свещеници стояха ежедневно, принасяйки често едни и същи жертви, но Този Човек, след като принесе една жертва за грехове, завинаги седна.
Той умря за нашите грехове, според Писанията. Той беше направен грях за нас там; Той понесе нашите грехове в собственото Си тяло на дървото и вследствие на това трябваше да изпие ужасната чаша на Божия гняв. Но всичко е свършено и сега, когато Го виждам седнал отдясно на Бога, съм длъжен да вярвам в ефикасността на това дело веднъж завинаги. Затова поклонникът не може да дойде при Бога, без да открие, че Христос, Който понесе греховете му, е там, и да влезе в блаженството на човека, чието престъпление е простено. В тази смърт Бог е бил съвършено прославен във всичко, което е, и в същото време нуждата на човека е била удовлетворена.
