Повече от всякога съм поразен от начина, по който Писанието изтъква Личността на Христос като свидетелство за евангелието. Христос е в Божията слава, като чрез Своята смърт първо е разрешил въпроса за греха. Христос, Който е в Божията слава като доказателство, че Бог е напълно прославен в премахването на греховете на всички, които вярват в Исус, и в Чието лице сияе Божията слава, е Спасителят за грешника днес и завинаги.
Само помислете за момент какво огромно нещо е да можеш да посочиш Спасител в слава; Спасител, Който беше на кръста, над Чиято душа се претърколиха всички вълни и бури на съда; Който премина през тъмния бушуващ потоп на смъртта.
Познаваме Спасител, Който беше мъртъв, но Който сега е „Живият“; Спасител, Който сега заема престола на Отца, скоро ще бъде на Своя собствен престол. Това беше Спасител, Когото Филип проповядваше (Деяния 8), Спасител, Когото тъмничарят във Филипи прие (Деяния 16). Този Спасител бедният крадец на кръста оправда и Му се довери; Спасител Господ; Спасител, с Когото отиде да бъде още същия ден в Рая (Лука 23). Да, Спасител в слава беше разкрит на сърцето на Савел от Тарс, докато той преследваше светиите (Деяния 9). Имам сърце, което трябва да бъде удовлетворено, както и съвест, която трябва да бъде успокоена. Това е Спасителят, Чиято кръв единствена може съвършено да очисти съвестта ми и единствена може да срещне и удовлетвори сърцето ми.
