Често се казва, че любовта е сляпа, но аз гледам на това като на клевета срещу любовта. Със сигурност това не се отнася и не би могло да се отнася за любовта на Христос. Той знаеше всичко, което беше в нас, и сега знае всички наши пътища, всички наши слабости и всички наши глупости; но Той ни обича въпреки всичко и със силата на тази любов Той действа към нас, за да ни избави от всичко, което вижда в нас и около нас, което би попречило на нашето свято общение с Отца и с Неговия Син.
Каква полза би имала една сляпа любов за теб или за мен? Със сигурност никаква. Как бихме могли някога да почиваме в любов, която действа към нас само в невежество за нашите петна и недостатъци? Невъзможно! Това, което искаме, е любов, превъзхождаща всички наши несъвършенства, и любов, която може да ни избави от тях. Тази любов я имаме в Христос, благословено да е Неговото име! Това е любов, която, колкото и да ни излага пред самите нас, никога няма да ни изложи пред друг. Това е любов, която идва при нас с леген и кърпа, и се навежда с безкрайна нежност и смирена, несравнима благодат, за да отмие всяка частица мръсотия и да ни даде утешителното усещане, че сме „напълно чисти“ (Йоан 13:10). Това е любовта, от която аз и ти се нуждаем, и това е любовта, която сме намерили в божествена пълнота и сила в сърцето на този съвършен Слуга, който е препасан за нас винаги пред престола.
Като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби – колко дълго? Докато се държаха добре и ходеха с неосквернени нозе? А, не! Това никога не би било достатъчно за такива като нас. „Той ги възлюби докрай.“ Скъпоценна, съвършена, божествена, вечна любов!
