Христос е избраният от Бога, насладата на Неговия Отец, в чието лоно Той винаги пребъдва (Йоан 1:18). Именно като безгрешен, непорочен Божи Агнец Исус Христос трябваше да понесе присъдата за нашия грях и да бъде изоставен от Бога. Тъмнина обгръщаше тази сцена и ние стъпваме леко тук, защото това е свята земя. Затова се ограничаваме до това, което Писанието ни казва за нея (срв. Мат. 27:45–50).
Това възклицание на Божия Син не е изречено, защото Той не е очаквал да премине през това, което е преминал; това е ясно от молитвата Му в градината предната вечер. Той е знаел много добре какво го очаква. Но защо е бил изоставен? В Него не е имало провал – Той е бил Божият Слуга, Който винаги е вършил това, което Му е било угодно (срв. Исая 42:1)!
Всъщност, имаше единодушие и единство на целта в Божеството, когато ставаше дума за извършване на делото на Голгота. От една страна, виждаме в тип Авраам и Исаак, които вървят заедно към планината Мория (срв. Бит. 22:8), но има поразителна разлика в това, че Божият Син знаеше много добре какво го очаква. Нашият благословен Господ положи живота Си доброволно и с не по-малка цел от Отца, Който даваше Своя Син.
Отговорът на всичко това е, че Той беше направен грях за нас (2 Кор. 5:21). Душата Му беше приношение за грях и Бог не може да погледне на греха, без да го осъди – това е причината благословеният свят Божи Син да бъде изоставен от Бога. Какво повече можем да кажем? Можем само да сведем сърцата си в благоговение.
Като получатели на Божията благодат, можем да погледнем назад и да се възхитим на Неговата мъдрост. Омразата на света и отхвърлянето на Христос от Израел бяха средство за осигуряване на спасение, и това отхвърляне на Бога в Личността на Неговия Син беше Божията възможност да покаже върха на Своята любов към нас. Алилуя!
