Работата е благословение. Всеки, който някога е търсил работа дълго време или дори е загубил такава, знае това от опит. Бог е дал на Адам работа като занимание, още преди той и жена му да паднат в грях. Въпреки това, фактът, че работата е трудоемка, че човек трябва да се бори – буквално или преносно – срещу тръни и бодили в процеса, е следствие от греха. Как Бог иска да вършим работата си? В Еклисиаст Проповедникът описва три възможности: две, които той не съветва – по основателни причини – и една, която препоръчва.
Първа възможност: стремеж да се направи кариера от човешка амбиция. Това води до завист от страна на ближния (Екл. 4:4) и по този начин влошава отношенията между колегите. Примерът със строежа на стената под Неемия, както и начинът на работа на Павел за Господа показват, напротив, че вярващият трябва да бъде добър сътрудник. При това той не търси собствена лична изгода, а искрено ще се грижи за благосъстоянието на другите, както Тимотей (Фил. 2:20).
Втора възможност: „Глупакът скръства ръце“ и обича почивките на работа, извънработното време, уикендите и ваканциите преди всичко друго. Този, който е толкова мързелив, пропуска целта на Божия план за живота си; той „изяжда собствената си плът“ (Екл. 4:5). Един християнин, дори ако е бил свикнал с друг начин на живот, трябва „по-скоро… да се труди, като произвежда с ръцете си това, което е добро, за да има какво да сподели с този, който има нужда“ (Еф. 4:28).
Трета възможност: „Една шепа почивка.“ Това би говорило за редовни почивки и ваканции за отдих, размисъл и култивиране на взаимоотношения – с Господа, със семейството и с добри приятели. За това е нужна почивка, а в един забързан свят като нашия понякога трябва да се борим за нея. Но както споменахме, има твърде малко почивка, твърде много почивка, а след това има добра мярка: „една шепа почивка.“
