Понякога се казва: „Изисква се много благодат, за да се разпознае малко благодат“, и Варнава наистина имаше такова отношение към Йоан Марк. Той видя в него някой с голям потенциал и искаше да го насърчи. Това беше Варнава. Може би в несъгласието си с Павел той беше прекалил (Деяния 15:39). Той беше пропуснал Божието време за Марк в служението, но по принцип видя, че Йоан Марк ще бъде полезен в Божието дело.
Американските морски тюлени имат поговорка, свързана с високия процент на отпадане от техния строг тренировъчен курс: „Провалът е провал само ако не се поучиш от него. Но ако се поучиш от провала си, той се превръща в урок.“ Това ще се окаже вярно за младия Йоан Марк! Нека и ние научим урока: Бог може да извлече добро от нашия провал!
Последното нещо, което четем за Марк в Деяния, е, че Варнава го взел „и отплавал за Кипър“ (Деяния 15:39). Приблизително двадесет години бяха изминали между бягството на Марк от мисионерското поле в Памфилия и думите на Павел в днешния текст. Не знаем какво се е случило през тези години, преди да чуем отново за него, но няма съмнение, че Варнава е бил насърчаващ ментор за него, след като го е завел в Кипър.
В 2 Тимотей четем, че Павел е бил в Рим и е бил изправен пред екзекуция. Християните в Азия го бяха изоставили, но все още имаше няколко, които бяха останали с него. Един от тях беше Марк, за когото той трогателно пише: „Той ми е полезен за служение“ (2 Тим. 4:11). Йоан Марк ще продължи да пише Евангелието, което носи неговото име. Неполезният слуга беше станал полезен слуга и беше вдъхновен да напише Евангелието, което описва Съвършения слуга. Можем да се поучим от Варнава в това, от неговата упоритост и вярност – той никога не се беше отказал от Марк.
