Йоаким е бил поставен от фараона. Но от четвъртата му година като цар, Навуходоносор се изкачва и Йоаким става негов слуга. Това е и времето на първото депортиране, когато Даниил, между другите, е отведен във Вавилон. Времето на народите е започнало от първата година на царуването на Навуходоносор. Но след три години цар Йоаким се разбунтува срещу вавилонския цар. Бог даде личен отговор на този бунт, защото Той беше установил Навуходоносор като цар над тях. Тази власт беше от Него и те трябваше да се подчинят на нея. Този бунт беше следователно срещу Божията власт.
Така, още преди вавилонският цар да се върне, за да уреди въпроса, така да се каже, Самият Господ изпрати срещу Юда отрядите на халдейците, сирийците, Моав и синовете на Амон. Тази присъда беше приписана и на злите действия на Манасия, около десет години преди това: неговите грехове и невинната кръв, с която беше изпълнил Йерусалим.
В единадесетата година на Йоаким, Навуходоносор превзе града и уби царя. Присъда дойде върху този цар, който отхвърли Бога и Неговата власт.
Този епизод от царуването на Йоаким ни напомня за Римляни 13:1–2: „Всяка душа да се подчинява на висшестоящите власти; защото няма власт, освен от Бога, и съществуващите власти са поставени от Бога. Затова, който се противи на властта, се противи на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.“ Божиите деца са специално призовани да се подчиняват на властите, защото те са поставени от Бога. Единственото изключение е, ако това би ни накарало да не се подчиняваме на Божиите заповеди, като например да ни бъде поискано да не говорим за Исус или да не учим в Негово име (Деяния 4:18–19).
