1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подигна Давида да изброи Израиля. 2 И рече Давид на Иоава и на князовете на людете: Идете, избройте Израиля от Вирсавее до Дан, и донесете при мене за да науча числото им. 3 А Иоав отговори: Господ да притури на людете си стократно от колкото са! но, господарю мой царю, не са ли всичките раби на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане това грях на Израиля? 4 Словото обаче на царя превъзмогна над Иоава. И тръгна Иоав, и като обходи всичкия Израил върна се в Ерусалим. 5 И даде Иоав числото на изброените люде Давиду. И всичкий Израил бяха тисяща тисящи и сто тисящи мъже които теглеха нож, а Юда , четиристотин и седемдесет тисящи мъже които теглеха нож. 6 А Левитите и Виниаминците не брои между тях; защото словото царево беше гнусно Иоаву. 7 И видя се зло пред очите на Бога това нещо; заради това порази Израиля. 8 Тогава рече Давид Богу: Тежко съгреших защото сторих това нещо; но сега, моля се, отнеми беззаконието на раба си, защото сторих голяма глупост. 9 И говори Господ на Гад гледача Давид и рече: 10 Иди, говори Давиду и кажи: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя. 11 Дойде прочее Гад при Давида та му рече: Така говори Господ: Избери си 12 или три години глад, или три месеца да тлееш пред неприятелите си и да те пристигне ножът на враговете ти, или три дни меча Господен и мор по земята и ангел Господен да прави погубление във всичките предели на Израиля. Сега прочее виж кой ответ ще занеса на оногози който ме е проводил. 13 И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека падна прочее в ръката на Господа, защото неговите милости са твърде много; а в человеческа ръка да не падна. 14 И тъй, проводи Господ мор върх Израиля; и паднаха от Израиля седемдесет тисящи мъже. 15 И проводи Бог ангела в Ерусалим за да го изтреби; и като изтребваше, видя Господ, и разкая се за злото, и рече на ангела който правеше погубление: Стига вече тегли ръката си. А ангела Господен стоеше пред гумното на Орна Иевусеца. 16 И като подигна Давид очи, видя ангела Господен че стоеше между земята и небето и имаше в ръката си меча си гол прострян над Ерусалим. И паднаха Давид и старейшините облечени с вретища, на лицето си. 17 И рече Давид Богу: Не съм ли аз който заповядах да изброят людете? наистина аз съм който съгреших и сторих злото; а тези овци що са сторили? Върх мене прочее, Господи Боже мой, върх отеческия ми дом нека е ръката ти, а не върх твоите люде за поразение. 18 Тогаз ангел Господен заповяда Гаду да рече Давиду да възлезе Давид та да постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца. 19 И възлезе Давид според словото Гадово което говори в името Господне. 20 И обърна се Орна та видя ангела; и скриха се четирмата му синове с него. А Орна вършееше жито. 21 И като дойде Давид при Орна, погледна Орна та видя Давида, и излезе из гумното та се поклони Давиду с лице до земята. 22 И рече Давид на Орна: Дай ми мястото на гумното за да съградя на него олтар Господу: дай ми го с пълна цена, за да престане язвата от людете. 23 И рече Орна Давиду: Вземи го за себе си, и нека направи господарят ми царят което е угодно пред очите му; ето, давам воловете за всесъжение, и диканите за дърва, и житото за приношение: всичкото давам. 24 А цар Давид рече на Орна: Не; но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема твоето за Господа, нито ще принеса всесъжение без да платя. 25 И Давид на Орна за мястото злато шестотин сикли претеглено. 26 И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжение и примирителни приношения, и призова Господа, който му и отговори от небето с огън върх олтаря на всесъжението. 27 И заповяда Господ на ангела, та върна меча си в ножницата му. 28 В онова време, когато видя Давид че Господ го послуша в гумното на Орна Иевусеца, принесе жъртва там. 29 Защото скинията Господня която направи Мойсей в пустинята, и олтарят на всесъжението бяха в онова време на високото място в Гаваон. 30 И не можеше Давид да иде пред нея да попита Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
1 И когато чу цар Езекия, раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен. 2 И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син. 3 И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скръб, и на обличение, и на хула е този ден, защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане. 4 Може-би Господ Бог твой да чуе всичките думи на Рапсака когото Асирийският цар господарят му проводи за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал. 5 И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия. 6 И рече им Исаия: Така ще речете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха. 7 Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си. 8 И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис. 9 И царят, когато чу че говорят за Тирака Египетския цар: Ето, излезе да ратува против тебе, проводи пак посланници Езекию и каза: 10 Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъстява като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар. 11 Ето, ти чу що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар? 13 Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава? 14 И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа. 15 И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята. 16 Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго. 17 Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им, 18 и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха. 19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един. 20 Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар. 21 Това е словото което Господ говори за него:- Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря. 22 Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? Против Светаго Израилева. 23 Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си: С множеството на колесниците си възлязох аз Върх височината на горите, Върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, Избраните му елхи; И ще вляза в крайните му обиталища, В дъбравата на неговия Кармил. 24 Аз изкопах, и пих чужди води; И с стъпката на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените. 25 Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини. 26 За това жителите им станаха безсилни, Уплашиха се, и посрамиха се: Бяха трева на полето, и злак, И трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст. 27 Но аз зная жилището ти. И изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене. 28 Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлязоха в ушите ми, За това ще туря куката си в ноздрите ти, И уздата си в устните ти, Та ще те върна през пътя през който си дошел. 29 И то ще ти бъде знамение: Това лято ще ядете което е саморасло, И второто лято, което прораснува от истото; А третото лято, посейте, и пожънете, И насадете лозя, и яжте плода им. 30 И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу И ще даде горе плод. 31 Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това. 32 Заради това, така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп. 33 По пътя по който е дошел, по него ще се върне, И в този град няма да влезе, говори Господ. 34 Защото ще защитя този град да го опазя, Заради мене и заради раба ми Давида. 35 И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. 36 И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде, и върна се, и живееше в Ниневия. 37 И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя, а вместо него въцари се Есарадон син му.
1 И разпали се пак гневът Господен против Израиля, и подигна Давида против тях да рече: Иди, изброй Израиля и Юда. 2 И рече царят на Иоава началника на воинството, който бе с него: Премини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та избройте людете, за да науча числото на людете. 3 И рече Иоав на царя: Дано приложи Господ Бог твой на людете стократно отколкото са, и да видят очите на господаря ми царя; но защо господарят ми царят желае това нещо? 4 Но словото царево превъзмогна над Иоава и над началниците на воинството. И излезе Иоав и началниците на воинството от при царя за да изброят Израилевите люде. 5 И преминаха Иордан та разположиха стана си в Ароир, отдясно на града който е всред дола Гад, и към Язир. 6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахдим-одси; и дойдоха в Дан-яан и на около дори до Сидон, 7 и дойдоха в Тирската крепост и в всичките градове на Евейците и на Хананейците; и излязоха към юг на Юда в Вирсавее. 8 И тъй, като преминаха всичката земя, дойдоха в Ерусалим в свършъка на девет месеци и двадесет дни. 9 И даде Иоав на царя сметката от изчислението на людете; и бяха Израил осемстотин тисящи мъже силни теглещи нож; и Юдините мъже, петстотин тисящи. 10 И като изброи людете Давид удари го сърдцето му. И рече Давид Господу: Съгреших тежко като сторих това нещо; и сега, моля ти се, Господи, отнеми беззаконието на раба си, защото направих голяма глупост. 11 И като стана Давид на утринта, биде словото Господне към Гада пророка, гледача Давидов, и рече: 12 Иди та кажи Давиду: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя. 13 Дойде прочее Гад при Давида та му извести и рече му: Да ли осем години глад да нападне на тебе по земята ти? или три месеци да бягаш от враговете си, и да те гонят? или три дни да е мор в земята ти? Размисли сега та виж кой ответ ще нося на оногоз който ме е пратил. 14 И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека прочее паднем в ръката на Господа, (защото са много милостите му,) а в ръка на человека да не падна. 15 И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже. 16 И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца. 17 И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми. 18 И дойде Гад в онзи ден при Давида та му рече: Възлез, постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца. 19 И възлезе Давид според словото Гадово, както заповяда Господ. 20 И погледна Орна и видя царя и рабите му че идат към него; и излезе Орна та се поклона на царя с лице до земята. 21 И рече Орна: Защо дойде господарят ми царят при раба си? И рече Давид: Да купя гумното от тебе та да съградя олтар Господу, за да престане язвата от людете. 22 И рече Орна Давиду: Нека вземе господарят ми царят, и нека принесе в жъртва каквото е угодно пред очите му; ето воловете за всесъжение, и диканите и оръдията на воловете за дърва. 23 Всичките даде Орна, като цар, на царя. И рече Орна на царя: Господ Бог твой да благоволи в тебе. 24 И рече царят на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе с заплата; защото не ща да принеса всесъжения на Господа Бога моего без да платя. И купи Давид гумното и воловете за петдесет сикли сребърни. 25 И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжения и примирителни приношения. И прие Господ молбата за земята, та престана язвата от Израиля
1 Летописи 21 · 4 Царе 19 · 2 Царе 24 · BG1871
В цялото Писание нашият велик Бог ни показва, че мрази гордостта и се справя с нея най-строго. Примери в Божието Слово ни показват как индивиди са донесли катастрофа върху себе си и много други, защото в своята гордост са се противопоставили на Бога.
В Изход 5:2 фараонът, владетелят на Египет, каза: „Кой е Господ, за да се покоря на гласа Му да пусна Израел? Аз не познавам Господ, нито ще пусна Израел.“ Бог му показа кой е Той, Господ, като изпрати десет язви върху Египет, последната от които струва живота на всички първородни синове на египтяните.
Когато Давид в гордост преброи всички бойци на Израел, във 2 Царе 24 и 1 Летописи 21, Бог изпрати бърза чума върху Израел, която беше толкова тежка, че за три дни умряха 70 000 мъже от Израел.
Когато цар Сенахирим от Асирия се готвеше да обсади Йерусалим, той изпрати гордо, хвалебствено, богохулно писмо до Езекия, цар на Юда. В Исая 37 и 2 Царе 19 виждаме Езекия да разстила писмото пред Бога в храма. След това Бог изпрати един ангел, който унищожи 185 000 асирийски войници за една нощ, което накара Сенахирим да се върне в Асирия опозорен.
В Даниил 5 Валтасар, царят на Вавилон, използва съдове, взети от Божия храм в Йерусалим, за своето пиянско парти. Същата нощ Вавилон падна пред мидийците и персите, а Валтасар беше убит.
Какъв контраст между тези мъже и Този, Който смири Себе Си, ставайки послушен до смърт, смърт на кръст! Безброй милиони са получили вечно спасение чрез Неговото велико дело.
