6 Понеже вие сте люде свети Господу Богу нашему: избра вас Господ Бог ваш да бъдете собствен нему народ от всичките народи които са по лицето на земята. 7 Не ви предпочете Господ нито ви избра за това че сте по-многочислени от всичките народи, защото вие сте най-малочислени от всичките народи; 8 но понеже ви възлюби Господ, и за да упази клетвата с която се кле на отците ви, изведе ви Господ с крепка ръка, и ви избави от дома на рабството, от ръката на Фараона царя Египетскаго.
14 Понеже положи в мене любовта си, За то ще го избавя: Ще го туря в безопасност защото позна името ми.
17 Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест; Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението; Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.
Тези стихове говорят за Божията любов към Неговия земен народ, но Той е неизменен и в любовта Си към нас. Авторът на химни заявява: „О, любов ненадмината и безгранична!“
В тези стихове намираме три неща. Първо, Второзаконие 7 говори за това, че Господ е насочил любовта Си към Своите. Друг превод използва „привързан към“. Нищо не може да ни отдели от Неговата любов; Той никога няма да я оттегли. Божията любов е неотменима. Заради Христос тази любов се излива в сърцата ни от Светия Дух. Господ винаги ни привлича към по-близко наслаждение на Неговата любов.
Второ, Псалм 91 е картина на Господ, който е насочил любовта Си към Отца. Докато е бил тук на земята, Той е желал „светът да познае, че Аз обичам Отца“ (Йоан 14:31). Тази любов е неоспорима. Отец Го е въздигнал – с Него на Неговия трон. Скоро Той ще бъде въздигнат, за да Го притежават всички небе и земя. Дори сега ние се радваме на тази съвършена демонстрация на любов и по благодат насочваме любовта си към ГосподИсус.
Трето, Исая 38 ни напомня за любов, която е ненадмината. Ние, дори повече от Езекия, познаваме любов, която не само осигурява настоящи милости, но е отговорила на най-дълбоката нужда на сърцето.
