Когато говорим за посещение на хора, обикновено имаме предвид да седнем с тях и да поговорим за известно време. Със сигурност е важно служение да прекарваме такова време с другите. Всеки има нужда да бъде освежен и няма нищо като среща лице в лице!
Но библейското използване на термина е малко по-различно. На няколко пъти както в Стария, така и в Новия Завет се казва, че Бог посещава Своя народ – и това никога не е просто социално посещение. Когато Бог посещава, Той идва не просто да обсъди дадена ситуация, а да инспектира какво се случва и да направи нещо по въпроса. В дните на Ноемин Той посети Своя народ, като даде хляб по време на глад (Рут 1:6). В дните на Сара и на Анна Той ги посети лично и им даде синове (Битие 21:1, 1 Царе 2:21). В дните на страданието на Израел в Египет, Господ заяви как е посетил Своя народ и сега планира да ги избави от бедата им (Изход 3:16–17). Той може също така да посети, за да донесе съд, защото Той по никакъв начин няма да пренебрегне виновните (Изход 34:7).
Изглежда, че Лука особено е ценял идеята за Божието посещение. Чрез вдъхновението на Духа той използва термина няколко пъти в своето Евангелие и в Деяния. Четем за свещеника Захария, който два пъти говори за това, че Бог посещава Своя народ, за да донесе спасение (Лука 1:68–69; 77–79). Тук, в Лука 7, Господ Исус прекъсна погребална процесия, възстановявайки сина на една вдовица към живот; наблюдаващата тълпа отговори с радост. Но по-късно Господ се оплака, че нацията никога не е разпознала деня на своето посещение (Лука 19:44).
Богът на Библията не е случаен наблюдател. Той активно оценява нашите обстоятелства и вече знае какво ще направи. Колко е добре за нас да забелязваме Неговата ръка, когато Той действа, и след това да Го прославяме за Неговото посещение!
