Второто послание към Тимотей често е наричано духовното „последно завещание“ на Павел, не само за Тимотей, но и за всяко следващо поколение вярващи. Целта на Павел, когато пише това писмо от студената си затворническа килия, е да насърчи Тимотей да продължи и да не се отказва. Чрез това писмо Павел предизвиква и всички вярващи да бъдат истински победители. Какво означава това? Желанието на Павел е Тимотей да продължи да следва Господ Исус, независимо от трудностите, препятствията или атаките.
Самият Павел, в тази тъмна и ужасна „тъмница“, е жив пример за това какво е „първа любов“ (срв. Откр. 2:4). Това означава, че Христос е всичко за нас, както е било и с Павел в тези много трудни обстоятелства. Да, Господ Исус иска да бъде всичко за всеки отделен вярващ, където и да сме и при каквито и да е обстоятелства. Причината е проста, но дълбока: Христос е напълно достатъчен. Осъзнавайки това чрез вяра, Павел не се обезсърчава в трудната си ситуация. Много вярващи са го изоставили (2 Тим. 1:15), отчасти, може би, защото апостолът е бил арестуван от римските власти, които го смятали за престъпник, виновен за смърт. Освен собствения пример на Павел в това последно от вдъхновените му писма, в него намираме и няколко други вярващи, които демонстрират черти на истински победители. Те имат духовна ревност за Господа – не плътска или егоистична – а богоугодна отдаденост, фокусирана върху Господа и Неговите интереси.
Предизвикателството, което Павел оставя на Тимотей, предполага такъв пример: „Положи всяко усилие да дойдеш скоро при мене“ (2 Тим. 4:9 nasb), или „Постарай се да дойдеш скоро при мене“ (esv). Павел добавя: „Защото Димас ме изостави, като обикна сегашния век“ (ст. 10). Това не означава, че Димас, който е бил един от близките сътрудници на Павел, е изгубил спасението си. За съжаление, Господ вече не е на първо място в живота на Димас и той е изгубил интерес да работи с Павел: Димас е изгубил първата си любов.
