Знаем, че заплатата на греха е смърт. Знаем, че Адам и Ева бяха предупредени, че в деня, в който ядат от плода на дървото, което би било грях, те ще умрат. Ние също така разбираме, че всички са съгрешили и нямаше нищо, което бихме могли да направим, за да разрешим този проблем – нито богатства, нито дела, нито нашата собствена самоправедност биха могли да ни направят праведни пред Бога. Така че чрез вяра разбираме и с благодарност приемаме завършеното дело на нашия Заместник, Господ Исус Христос, Който умря за нас.
Но се чудим защо беше необходима такава жестока, болезнена, позорна, ужасна смърт. Да, знаем, че някои от страданията на Господ бяха пророкувани в Стария Завет, така че тези писания трябваше да се изпълнят. Но тъй като Бог написа Библията, Той лесно можеше да я напише без тези пророчества, така че те да не се налага да докосват нашия скъп Господ Исус. Старозаветното изискване за смъртно наказание беше чрез замеряне с камъни, но смъртта на Господ беше много по-мъчителна от това. Освен всички злоупотреби с позор, изоставяне и измама преди и по време на Неговата смърт, Той претърпя неизмерима физическа болка. Гърбът Му беше „изоран“ с дълги бразди; лицето Му беше обезобразено повече от всяко човешко лице; космите на брадата Му бяха изтръгнати; корона от тръни беше поставена и след това забита в главата Му; Той беше оплют от цяла група римски войници; Той умря чрез разпятие, с всичко, което това предполага, като обикновен престъпник между двама престъпници; и дрехите Му бяха разделени между Неговите палачи.
Никой няма по-голяма любов от тази – да умре такава смърт, не само за приятели, но когато бяхме врагове. Алилуя, какъв Спасител! Неговото послушание към Неговия Отец е непостижимо, както и Неговата любов към нас. Нека се наслаждаваме на Него, Който направи такава жертва! Нека Го хвалим, благодарим, покланяме Му се и Му се покоряваме.
