20 Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.
1 И говори Господ Мойсею и рече: 2 Говори на Израилевите синове и кажи: Ако някой съгреши от незнаяне, и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави,- 3 ако помазаният свещеник съгреши, и направи с това да паднат в престъпление людете, тогаз за греха си що е сторил нека принесе от говедата юнец непорочен Господу в приношение за грях. 4 И да приведе юнеца при дверите на скинията на събранието пред Господа; и да тури ръката си на главата на юнеца, и да заколи юнеца пред Господа. 5 И да вземе помазаният свещеник от кръвта на юнеца, и да я принесе в скинията на събранието. 6 И да натопи свещеникът пръста си в кръвта, и да поръси от кръвта седем пъти пред Господа, пред завесата на светилището; 7 и да тури свещеникът от кръвта върх роговете на олтаря на благовонното кадене който е пред Господа в скинията на събранието; и всичката кръв на юнеца да излее в основанието на олтаря на всесъжението който е при дверите на скинията на събранието. 8 И всичката тлъстина на юнеца в приношение за грях да отнеме от него: тлъстината която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина която е върху вътрешностите, 9 и двата бъбрека, и тлъстината която е върх тях към чреслата, и булото на дроба с бъбреците да отнеме, 10 както се отнема от юнеца на примирителната жъртва; и свещеникът да ги изгори на олтаря на всесъжението. 11 А кожата на юнеца, и всичкото му месо, с главата му, и с нозете му, и вътрешностите и лайната му, 12 сиреч; всичкия юнец да изнесе вън от стана на чисто място дето се изсипва пепелът, и да го изгори на дървата с огън: дето се изсипва пепелът да се изгори. 13 И ако всичкото събрание Израилево съгреши от незнаяне, и това нещо се укрие от очите на събора, и направят нещо отколкото е заповядал Господ да се не прави, и станат повинни; 14 когато се познае грехът който са съгрешили, тогаз да принесе съборът юнец от говедата в приношение за грях, и да го приведе пред скинията на събранието; 15 и старейшините на събранието да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. 16 И помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в скинията на събранието; 17 и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и да поръси седем пъти пред Господа, пред завесата. 18 И да тури от кръвта върх роговете на олтаря който е пред Господа, в скинията на събранието; и всичката кръв да излее в основанието на олтаря на всесъжението който е при дверите на скинията на събранието. 19 И всичката му тлъстина да отнеме от него и да я изгори на олтаря. 20 И да направи на юнеца така както направи с онзи юнец който беше приношение за грях: така да направи и с този; и да направи свещеникът умилостивение за тях; и ще им се прости. 21 И да изведе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец: това е приношение за грях за събранието. 22 И когато някой княз съгреши и направи от незнаяне нещо от колкото е заповядал Господ Бог негов да се не прави, и стане повинен; 23 ако му се обяви за греха му що е направил, то да донесе приношението си, мъжко непорочно, ярец от козите; 24 и да тури ръката си на главата на яреца, и да го заколи на мястото дето колят всесъжението пред Господа: то е приношение за грях. 25 И свещеникът да вземе от кръвта на приношението за грях с пръста си, и да тури върху роговете на олтаря на всесъжението. 26 И всичката му тлъстина да изгори на олтаря, както тлъстината на примирителната жъртва: така да направи свещеникът умилостивение за него за греха му; и ще му се прости. 27 И ако някой от простия народ съгреши от незнаяне, и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави, и стане повинен; 28 ако му се обяви за греха му който е сторил, то да принесе приношението си коза от козите, женско без порок, за греха си който е съгрешил; 29 и да тури ръката си на главата на приношението за грях, и да заколи приношението за грях на мястото на всесъжението. 30 И да вземе свещеникът с пръста си от кръвта му, и да тури върх роговете олтаря на всесъжението, и всичката му кръв да излее при основанието на олтаря. 31 И всичката му тлъстина да отнеме както се отнема тлъстината от примирителната жъртва; и свещеникът да я изгори на олтаря за ухание благовонно Господу; и да направи свещеникът умилостивение за него; и ще му се прости. 32 А ако принесе агне в приношение за грях, да го принесе женско, без порок; 33 и да тури ръката си на главата на приношението за грях, и да го заколи в приношение за грях на мястото дето колят всесъжението. 34 И свещеникът да вземе от кръвта на приношението за грях с пръста си, и да тури върх роговете на олтаря на всесъжението, и да излее всичката му кръв при основанието на олтаря. 35 И да отнеме всичката му тлъстина както се отнема тлъстината на агнето от примирителната жъртва; и свещеникът да ги изгори на олтаря както приношенията Господу; и да направи свещеникът умилостивение за греха му що е съгрешил; и ще му се прости.
1 И ако някой съгреши и чуе гласа на клетва, и е свидетел, или е видял, или знае: ако не обади, той ще понесе беззаконието си. 2 Ако се някой допре до какво да е нечисто нещо, или до мърша на нечисто животно, или до мърша на нечист скот, или до мърша на нечист гад, и непознато да му е, ще бъде нечист и повинен. 3 Или ако се прикосне до человеческа нечистота, каквато и да е нечистотата му чрез която се осквернява някой, и непознато да му е, като познае ще бъде повинен. 4 Или ако някой се закълне, и произнесе несмислено с устните си да направи зло или добро, каквото и да произнесе несмислено человек с клетва, и му бъде непознато, когато познае ще бъде повинен в едно от тях. 5 И кога е някой повинен в едно от тях, да изповяда онова в което е съгрешил. 6 И да принесе Господу приношение за престъплението си, заради греха си който е сторил, женско агне от овците, или яре от козите в приношение за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него за греха му. 7 И ако му не стига ръка да принесе овца или коза, нека принесе Господу заради греха си що е съгрешил две гъргорици или две гълъбчета, едно за приношение за грях, и едно за всесъжение. 8 И да ги донесе на свещеника, който да принесе първо онова приношение което е за грях, и да откъсне главата му от шията му, но без да я отлъчи. 9 И от кръвта на приношението за грях да поръси стената на олтаря; а останалото от кръвта да изцеди при основанието на олтаря: това е приношение за грях; 10 а второто да направи всесъжение според както е заповядано; и да направи свещеникът умилостивение за него за греха му що е съгрешил; и ще му се прости. 11 Но ако му не стига ръка да донесе две гъргорици или две гълъбчета, тогаз онзи що е съгрешил да донесе в приношение за себе си една десета част на една ефа чисто брашно в приношение за грях: да не налее на него елей, нито да тури на него ливан, защото е приношение за грях. 12 И да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за помен, и да го изгори на олтаря както приношенията Господу: това е приношение за грях. 13 И да направи свещеникът умилостивение за него за греха му що е съгрешил в едно от тях; и ще му се прости; а остатъкът да бъде на свещеника, както хлебното приношение. 14 И говори Господ Мойсею и рече: 15 Ако някой направи законопрестъпление, и от незнаяне съгреши в посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу от стадото овен непорочен, според твоето оценение в сребърни сикли по сикъля на светилището, в приношение за престъпление. 16 И каквото е съгрешил в посветените вещи да го плати, и да притури на него една пета част, и да я даде на свещеника; и да направи свещеникът умилостивение за него чрез овена на приношението за престъпление; и ще му се прости. 17 И ако някой съгреши и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави, и да го е не познал, пак ще бъде повинен, и ще понесе беззаконието си. 18 И да принесе при свещеника от стадото овен непорочен, според твоето оценение, в приношение за престъпление, и да направи свещеникът умилостивение за него за престъплението му което е престъпил от незнаяне; и ще му се прости. 19 Това е приношение за престъпление: той е направил престъпление против Господа.
21 А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай.
Галатяни 2:20 · Левит 4–5 · Марко 10:21 · BG1871
В последно време се е появила идеята, въз основа на стихове като този, че Бог мрази грешниците. Това произтича от неразбиране на характерните разлики между Стария и Новия завет.
Старият завет се отнася до човешките действия и неговата вина, а не до неговата природа и състояние. Той се занимава с грехове, плода – не с греха, корена. От Левит 4–5 някои се опитват да учат, че приносът за престъпление е бил за греховни дела, а приносът за грях е бил за греховна природа. Простото прочитане на Левит 4 е достатъчно, за да опровергае тази теория. То говори за неща, които не трябва да се правят – дела. То говори за вина. И говори за прошка.
За разлика от това, Новият завет ясно учи за проблема с греховната природа: „Защото това, което законът не можа да направи, понеже беше слаб чрез плътта, Бог го направи, като изпрати Своя собствен Син в подобие на греховна плът, заради греха: Той осъди греха в плътта“ (Рим. 8:3). Греховната природа е осъдена, а не простена, в смъртта на Христос. Необходимо е учението на Новия завет, за да се стигне до истината: „Ние не сме грешници, защото вършим грехове. Ние вършим грехове, защото сме грешници.“ Бог обича грешниците (Марк 10:21; Галатяни 2:20; Рим. 5:8).Исус – Който е Бог – обичаше дори грешник, който отхвърли Неговото слово. Той ме обичаше и даде Себе Си за мен, когато все още бях грешник. Младенците, които трагично умират при раждане – или преди това – са грешници. И все пак общото съдържание на Писанието доказва Божията любов към тях, като им осигурява бъдещо място на блаженство.
Бог мрази греховете, а не грешниците. Делата, извършени от хората – и по този начин хората, които продължават в тях – са обект на Неговия гняв. Делата на човека, а не неговата природа, предизвикват „омразата“ – присъдата – на Бога. Жертвата на Христос е единственото средство да ни избави от това.
