Тихик (2)

В Посланието до Тит намираме още едно споменаване на Тихик. Апостолът пише, че е обмислял да изпрати двама братя в Крит, за да освободят Тит, така че той да може да дойде да посети апостола. От писмото на Павел до Тит научаваме, че Крит не е било лесно място за служене на Господа (1:12–13). Но Тихик е бил брат, за когото апостол Павел е смятал, че може да служи на Господа там, защото е бил верен. Може ли Господ Исус да ни се довери да Му служим дори на трудно място?

Последното споменаване на Тихик в Новия Завет е във 2 Тимотей. Когато пише това послание, апостолът е бил в затвора, скоро щял да загуби живота си. В глава 1 четем, че всички в Азия – провинцията, от която е бил Тихик (Деяния 20:4) – са изоставили апостола. Те не са изоставили християнството, но са се отклонили от учението и примера на апостола за живот според небесното призвание на Църквата (срв. Фил. 4:9). Сега в глава 4 четем по-нататъшни подробности за съработниците на Павел. Димас, бивш съработник, го е изоставил, защото е обикнал настоящия век (ст. 10). Кресцент и Тит са отишли в своите сфери на служение (ст. 10). Само Лука е бил с него в тези последни часове от живота му. След това той казва: „Тихик изпратих в Ефес.“ Тук откриваме, че Тихик е останал верен до края на живота на апостола. Едно от значенията на верен е „някой, на когото може да се разчита“, и тук виждаме, че Павел е можел да разчита на Тихик дори след като „всички, които са в Азия… се отвърнаха от мен“ (2 Тим. 1:15). Той е бил верен до края, дори в трудни времена.

Ами ти и аз? Ще бъдем ли верни до края, въпреки трудностите? Ще бъдем ли тези, на които Господ Исус и нашите братя могат да разчитат в тези последни дни, преди Той да дойде? Нека бъде така за Негова слава!