Добрата новина, която ангелът донесе на овчарите, трябваше да бъде голяма радост за всички хора. Тя носи голяма радост, защото е добрата новина, че Бог изпрати Спасителя да изкупи грешниците. Тази прекрасна новина поражда радост, която е „неизразима и пълна със слава“ (1 Пет. 1:8). Интересно е да се отбележи, че радостта не само беше обявена при раждането на Исус, но и го заобикаляше. Преди Неговото раждане Мария отиде да посети Елисавета, която беше бременна с Йоан Кръстител. Когато Мария влезе в стаята, бебето в утробата на Елисавета подскочи от радост в нея (Лука 1:44). Мария изпя песен на радост, казвайки: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, моя Спасител“ (ст. 46–47).
По-късно мъдреците от изток, „Като видяха звездата, зарадваха се с твърде голяма радост“ (Мат. 2:10). Раждането на Господ Исус беше източник на радост за онези, които приеха и търсеха Неговото присъствие в живота си.
Този свят страда от липса на радост, защото хората отказват Господ Исус Христос като свой Спасител! Те се опитват да заменят истинската радост с изкуствено и временно щастие. Но на онези, които Го приемат като Спасител на света, като свой личен Господ и Спасител, Той дава радост. Думите „радост“ и „радвам се“ се срещат над 130 пъти в Новия Завет, което ни казва, че Евангелието е радостно послание и живеенето на християнския живот трябва да бъде радостно преживяване. Тази радост трябва да проникне в живота ни, за да имаме радостна вяра и надежда дори по време на изпитания (Рим. 5:1–5) и да можем да „се радваме в Господа винаги“ (Фил. 4:4).
