Бог възнамерява да утеши Своя народ, но като прави това, Той трябва много ясно да представи пред тях истинското им състояние в Неговите очи; и след това Той показва Своето лекарство. Първата част от това послание може да не звучи много утешително, но Бог трябва да започне по този начин. Бог ранява, за да изцели; Той убива, за да даде живот. Ние никога не Го познаваме в пълнотата на Неговата сила да поддържа и утешава, докато не сме стигнали до края на собствените си ресурси. В Своето благодатно служение на утеха, Бог винаги започва, като ни показва нашата нужда и нашата зависимост от Неговата всемогъща сила. В Исая 40 Той казва на пророка: „Утешавайте народа Ми“, и след това продължава да наставлява слугата относно характера на посланието.
Гласът каза: „Извикай!“ Исая попита: „Какво да извикам?“ Отговорът беше: „Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете“ (ст. 6). Това е винаги божественият ред. Едва когато осъзнаем собствената си пълна нищожност и безпомощност, ние сме в състояние да се възползваме от утехата, която Господ чака да даде.
В Новия Завет виждаме всяка Личност от блажената Троица, ангажирана в това служение на утеха. Бог Отец е наречен „Бог на всяка утеха“ (2 Кор. 1:3). За Бог Светия Дух се говори четири пъти в последната беседа на нашия Господ с Неговите ученици като „Утешителя“ (Йоан 14:16, 26; 15:26; 16:7 KJV). Един от характерите на работата и служението на нашия Господ е „да утешава всички, които скърбят“ (Исая 61:2). Той също е наречен наш „Застъпник пред Отца“ (1 Йоан 2:1). Думата за „Застъпник“ е абсолютно същата на гръцки като тази за „Утешител“ в Евангелието на Йоан.
Колко благословено е да си в общение с Отца, Сина и Светия Дух, така че човек да може да влезе и да се наслади на утехата, която Бог с радост дава!
