Докато Господ Исус се раждаше във Витлеем, извън града овчари пазеха овцете си през нощта. „И ето, ангел Господен застана пред тях и славата Господна ги осия, и те се уплашиха много“ (Лука 2:9). Интересно е да се отбележи, че всеки път, когато ангели се появяват в историите около раждането на нашия Господ, хората се страхуват: Мария (Лука 1:30), Йосиф (Матей 1:20), Захария (Лука 1:12–13), а сега овчарите се уплашиха много, когато ангелът застана пред тях.
Адам и Ева никога не бяха познавали страх, докато грехът не влезе в света. Когато Господ повика Адам, той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото бях гол; и се скрих“ (Битие 3:10). Забележете три неща, които грехът донесе със себе си: както вина, така и страх в „уплаших се“, и срам в „защото бях гол“. Грехът донесе вина, страх и срам, и този свят страда от тези три неща оттогава. Ние сме виновни пред свят Бог, защото „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23).
Но думата, която обграждаше раждането на нашия Господ, беше „Не се страхувайте!“ Ангелите заявиха на тези овчари: „Нося ви добри вести за голяма радост, която ще бъде за всички хора.“ Господ Исус Христос дойде, за да демонстрира Божията любов, и „в любовта няма страх; но съвършената любов изгонва страха“ (1 Йоан 4:18).
На кръста Господ Исус пое нашата вина и срам, „праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога“ (1 Петър 3:18). Неговата смърт обяснява Неговото раждане!
