Около 445 г. пр.н.е. Неемия дойде в Йерусалим. От разрушаването на града през 586 г. пр.н.е., 140 години по-рано, той остана предимно необитаем (Неем. 7:4). Сега, с насърчението на Неемия, хора от други юдейски градове се присъединиха, за да поправят градските стени. Имаше незабавна съпротива от тези, които не искаха Йерусалим да процъфтява. Чрез подигравки, обиди и открита агресия те се опитаха да спрат работата. В отговор строителите се молеха и продължиха да строят.
Горният стих обаче повдигна друг вид опасност. Това е опасност, пред която всички сме изправени. Буквално 140 години боклук трябваше да бъде премахнат, ако проектът трябваше да продължи. Работниците си казаха: „Тук има толкова много боклук, че никога няма да можем да построим нищо.“
Казвате ли си: „Има толкова много щети от миналото, че просто не мога да продължа напред“? Може би последната година наистина ви е изтощила много. Или може би от години се справяте с други видове щети и сега мислите за себе си, за другите и дори за Бога по начин, изпълнен със съмнения.
Такива щети наистина са реални. Те бяха реални за строителите на Неемия. Те не преувеличаваха колко много боклук имаше наоколо. Но беше време да спрат да позволяват на този боклук да пречи на техния напредък. Щеше да бъде изтощителна работа – строенето винаги е такова. Но строителите упорстваха, фокусирайки се върху Бога и един върху друг (4:14). Те видяха, че боклукът от миналото няма право да пречи на Йерусалим да стане това, което Бог е възнамерявал да бъде.
Боклукът от вашето минало няма право да спира Бог да ви укрепва, за да станете това, което Той винаги е искал да бъдете. Ще бъде изтощителна работа – строенето винаги е такова. Но продължавайте да строите.
